Кейтлин се събуди от шума на телевизора. Докато понечи да се обърне по гръб и да се протегне, осъзна, че болката в главата ù е изчезнала. Тя изпусна една радостна въздишка, придружена от лека усмивка. Чувството за пожар в тялото ù също липсваше. Тя се увери за всичко изчезнало и появило се по време на съня и изведнъж всичко премина на лента през очите ù. Кейтлин си спомни магазина, ужасния световъртеж, сблъсъка с някой... о, да, с онзи красив непознат. Но след момента, когато излязоха от супермаркета, спомени нямаше и колкото и да се опитваше да изрови нещо от възстановяващия ù се мозък, той се бе запечатал като пощенски колет.
Изведнъж звънът от тостера за пържени филийки я извади от дълбоките и упорити размисли. Тогава Лина се появи на вратата със сконфузена физиономия и носеше ЛЕКАРСКА МАСКА ЗА ЛИЦЕ!?
- Принцеса Кейтлин излезе от дълбокия сън. Най-сетнеее! Ох, вече започвах да си мисля, че ще се мумифицирам, докато те чакам да се събудиш. Спа точно... - тя погледна часовника си и каза - 41 часа, 28 минути и 13 секунди.
Кейтлин я гледа недоумяващо още половин минута и тогава забеляза "натиканите" скатули с лекарства в двата предни и задни джоба на дънките ù. А, и течните ампули, които се показваха от джоба на широката ù риза. Тя не се сдържа и избухна в смях.
- Кейтлин Шадоус, мога ли да попитам какво е толкова смешно, та да може и аз да се посмея. Повярвай ми, много имам нужда от нещо такова след последно изкараните кошмарни часове от денонощието - каза с ироничен тон и осъдителна гримаса, е, по-скоро осъдителен поглед, тъй като носът и устата ù бяха покрити.
- Съжалявам, Ел. Наистина. Но какви са тези всевъзможни лекарства, с които си екипирана и тая маска? - тя отново започна да се смее. - Наясно съм, че всеки друг би се уплашил до смърт, ако се събуди срещу "дявол с докторска професия", но не мога да се сдържа - тогава се усети, че чак сълзи от смях бяха на път да се стекат по лицето ù.
- Ах, ти, предателска приятелко такава - извика Лина и насочи заплашително и обвинително показалец към нея, а после изражението ù омекна и очите ù клюмнаха от притеснение. - Знаеш ли как ме уплаши? Мислех си, че ще умреш! А колко се притесних, като ми се обади онзи? А, знаеш ли!? Нищо не знаеш за кошмара, който преживях, докато ти сладко си спеше - каза бързо и седна накрая на леглото.
Кейтлин смени изражението си от весело на сериозно за наносекунда при споменаването на "онзи", чието име така и не знаеше, и при вида на измъчената си приятелка.
- О, толкова съжалявам, Ел! - каза и се надигна, в опит да седне на леглото.
В това време Лина махна маската и каза:
- Така. Извинението прието - прегърна я и довърши, раздавайки заповеди. - Сега, първо частичен преглед, както докторът поръча и после приказки.
- Доктор!? - изкрещя панически Кейтлин.
- Шшт! Тихо - отвърна Лина и сложи ръка на челото ù. - Нямаш температура, слава Богу! Имах чувството, че когато те пипнах преди, щеше да избухнеш в пламъци. Имаше 41 градуса температура - каза уплашено Лина.
Тя се наведе към нощното шкафче, взе чашата с вода, която беше сложила по-рано и ù я подаде. След това извади един малък лист, на който с абсолютно неразчетим лекарски почерк очевидно бяха написани лекарствата и дозировките, които трябваше да взима.
Лина изчете нужната информация, прибра бележката и започна да вади всякакви видове цветни лекарства във всевъзможно космически форми и да ги поставя в дланите на Кейтлин.
Тя въздъхна. Поне нямаше инжекции. Засега.
- Ето - каза Лина. - Изпий ги.
След като глътна тоновете хапчета, въздъхна и понечи да зададе първия си въпрос.
- А сега. Време е за обяснения. Първо, би ли била така добра да ми кажеш какъв доктор ме е виждал и какво ми е правил?
- Ами, тъй като онзи натрапник ме извика у вас, казвайки ми, че те е прибрал от супермаркета полу-жива полу-мъртва, реших да се обадя на личния ти лекар и да го повикам. В 9 той дойде, прегледа те и ми остави тази бележка. Каза, че си хванала ужасния грип и не е трябвало да излизаш така, а да си почиваш, но аз му обясних, че с теб на глава не се излиза. Той довърши нещата с лекарствата и ми каза да ти предам да отидеш на преглед, след като се събудиш, за всеки случай.
"Ха-ха, иска му се", помисли си Кейтлин. "Кракът ми няма да стъпи в тъпата болница, ако ще и да умирам!"
- ... и да си останеш вкъщи 1-2 дена - завърши Лина и препоръките на доктора. - Така, а за този непознат. Имаш много да обясняваш, малка палавнице! Дори като си болна, ги омайваш с чара си.
- Няма какво да обяснявам - замислено каза Кейтлин. - Всъщност не си спомням дори как ме е довел вкъщи.
- С колата му, разбира се. Брей, каква кола имаше, ама и той не остава по-назад. Бая е хубавичък - въздъхна Лина и повя с ръка към лицето си драматично.
- Ти спри да се разтапяш по тоя и колата му и вземи да ми разкажеш какво е станало - скара ù се Кейтлин.
- Ух, съжалявам. Ами, докарал те, но очевидно си била не много в съзнание и затова не помниш.
В този миг Кейтлин си спомни - той я бе пренесъл до колата, помоли я да стои будна, после я закара и я занесе до апартамента, а в последните секунди, в които беше будна, ù бе дал някакви хапчета и я бе завил.
В този миг тя се погледна и се зачуди кой я бе съблякъл по бельо.
- Ел, ти ли ме съблече?
- Не бе, той - наглецът! Шегувам се, бе. Каза, че дрехите ти са били мокри и не е искал да настинеш още повече.
- Ама, представям си - саркастично си каза Кейтлин.
- Та, ще ме оставиш ли да довърша с драматичната история?
- Да, да, давай. Все пак аз отново съм в центъра на драмата.
- Иии... Докъде бях? А, да. И когато те сложил да спиш, взел телефона ти и ми се обади, защото ти си му казала за мен.
- Ами, да. Аз всъщност още от магазина щях да ти се обадя, но той каза, че докато дойдеш, сигурно ще умра - каза Кейтлин и се засмя.
- Ах, този надут идиот. Значи дотук със симпатиите към него - Лина се намуси. - Отстъпвам ти го.
- Айде продължавай, де!
- Ами тогава аз дойдох паникьосана у вас за няма и 10 минути. Много се притесних, честно! Помислих си: "Какъв е този, по дяволите?". Помислих си, че те е отвлякъл и ти е направил нещо, но като дойдох, обикаляше притеснен напред-назад в кухнята и веднага започна да ми обяснява какво се е случило. Изчака с мен, докато докторът те види и после, когато се увери, че всичко с теб е наред, си тръгна. Ей така! И в бързината даже името му не разбрах. Не си остави телефон, визитка - нищо!
- Еми щом така е преценил. Не му благодарих, но... Сигурно повече няма да го видим. Тайнственият спасител - каза и се засмя.
- Както винаги, поетично настроена. Но все пак нещо ми подсказва, че ще се срещнете отново - каза Лина и ù намигна.
- Ел, не мирише ли на изгоряло?! - истерично попита Кейтлин.
- Олеле! Филийките! - разкрещя се Лина и тръгна да бяга към кухнята.
- Елинор Мари Венджънс, изгори ми кухнята - извика и се засмя.
Докато ставаше от леглото по боси крака и бельо, усмивката все още беше на лицето ù, но само защото мислите ù още хвърчаха към тъмния странник от нощта и много познатия мирис на морски бриз, който се бе просмукал в косата и тялото ù. Но тя реши да остави нещата така и влезе под душа с надеждата да забрави последните няколко дни от живота си.
© Калина Всички права запазени