Луната и Аз
Седя на лунна светлина и гледам към озареното със звезди небе, блещукащи и радостни! Но Луната, тя плачеше. Попитах я тихо:
" - Защо плачеш?" А тя ми отвърна:
" - Защото всяка вечер, когато се покажа, виждам колко е лош света и колко много хора страдат. Всяка вечер съм на небето и всеки път виждам едно и също - болка и сълзи." Тогава аз и казах:
" - Но не всички страдат, има и много хора, които са щастливи!"
" - Знам" - отвърна ми тя - "Но аз излизам вечер, за да плача заедно с тези, които изпитват болка. За щастливите хора има кой да се радва и това е Слънцето.
" - А сега ти заспивай - Каза ми тя - Мен ме остави да си плача! Аз за това съм тук!"
И усетх целувката й по челото си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Георгиева Всички права запазени
