Луната и Аз

Sep 29, 2007, 3:12 PM

Prose

1004 0 3

Седя на лунна светлина и гледам към озареното със звезди небе, блещукащи и радостни! Но Луната, тя плачеше. Попитах я тихо:

" - Защо плачеш?" А тя ми отвърна:

" - Защото всяка вечер, когато се покажа, виждам колко е лош света и колко много хора страдат. Всяка вечер съм на небето и всеки път виждам едно и също - болка и сълзи." Тогава аз и казах:

" - Но не всички страдат, има и много хора, които са щастливи!"

" - Знам" - отвърна ми тя - "Но аз излизам вечер, за да плача заедно с тези, които изпитват болка. За щастливите хора има кой да се радва и това е Слънцето.
" - А сега ти заспивай - Каза ми тя - Мен ме остави да си плача! Аз за това съм тук!"
И усетх целувката й по челото си...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mim91 (Мария Георгиева)

2007-10-05T12:02:31+03:00

Благодаря ви много! Радвам се че някой оценят това което пиша!
PoLLi (Полина Рускова)

2007-10-01T00:20:59+03:00

Прекрасно е!!! Няма каво повече да кажа!!!
Aneta_kz (Анета)

2007-09-30T11:37:21+03:00

Добре дошла в сайта, Мария!
Много хубаво разказче!
Ето защо сутрин рано има роса. Неизсъхналите сълзи от Луната!
Поздравления от мен!