4.09.2013 г., 22:58

Лунна пътека

773 0 3
3 мин за четене

Луната премигна в светофара

и мигът запърха в Желанието,

стъпило на границата между не и да,

между разрешено и забранено,

между зелено и червено,

между сигурно и несигурно,

между фантазия  и реалност.

 

Морските устни се оцветиха в зелено -

цвета на сбъднатите надежди.

Лунната пътека предвкусваше удоволствието

от босите, нежни крака тичащи по нея,

от радостният им танц по вълните

в ласкавата прегръдка на лунната светлина -

една тъй дълго жадувана мечта бързаше да се сбъдне.

                                                                          

Зебрата запали цигара от пясъчната си кула, сломена,

изпаднала в самосъжаление от случващото се,

обвинявайки за това, тежките ботуши на живота

и неспособността на Желанието да оцени положително

земния ú, суров, но твърд, реалистичен характер.

Недоумяваше, защо бе в тази тъжна,

сива и неочаквана за нея самота.

Та тя бе Пешеходна пътека –

стабилна, предначертана, сигурна!

 

„Побързай!“ -  Каза Луната на Желанието.

„Хвърлен е зарът     и мигът между не и да е вече минало.

Сега властва мигът на първоначалния шок

от докоснатия копнеж, който ни пречи истински

да му се зарадваме. Бързо излез от него и танцувай.

Танцувай! Не забравяй, че

не стене зората на мост от бледи лунни вени,

а ликува от победата си в дуела с Лунната пътека.“

                                                                        

Желанието можеше и беше щастливо с Лунната пътека!

 

Без нея!!!

Останала без този си най-силен

коз зебрата бе вече под въпрос.

Самолюбието и егоцентризма ú бяха подкопани.

Дълго бе манипулирала с чувството за вина, но

Желанието прозряло причината за този

дъжд от вини я оневини.

Все пак асфалтираната Пешеходна пътека

бе вече разкопана, бе вече почти истинска.

 

Луната премигна в светофара,

там, където превърнал се в миг-красота,

бе света на Желанието,

мигът между не и да.

 

Денят в червено пристигна под пара

планове, графици, динамика, шум и суета

и... всичко останало си продължи по старо...

 

до момента, когато...

 

 

луната премигна в светофара

морските устни се оцветиха в зелено

зебрата запали цигара

от пясъчната си кула сломена

побързай

хвърлен е зарът

не стене зората на мост от бледи лунни вени

без коз зебрата бе вече под въпрос

дъжд от вини я оневини

луната премигна в светофара

денят в червено пристигна под пара

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...