Лунна пътека

Луната премигна в светофара

и мигът запърха в Желанието,

стъпило на границата между не и да,

между разрешено и забранено,

между зелено и червено,

между сигурно и несигурно,

между фантазия  и реалност.

Морските устни се оцветиха в зелено -

цвета на сбъднатите надежди.

Лунната пътека предвкусваше удоволствието

от босите, нежни крака тичащи по нея,

от радостният им танц по вълните

в ласкавата прегръдка на лунната светлина -

една тъй дълго жадувана мечта бързаше да се сбъдне.

Зебрата запали цигара от пясъчната си кула, сломена,

изпаднала в самосъжаление от случващото се,

обвинявайки за това, тежките ботуши на живота

и неспособността на Желанието да оцени положително

земния ú, суров, но твърд, реалистичен характер.

Недоумяваше, защо бе в тази тъжна,

сива и неочаквана за нея самота.

Та тя бе Пешеходна пътека –

стабилна, предначертана, сигурна!

„Побързай!“ -  Каза Луната на Желанието.

„Хвърлен е зарът     и мигът между не и да е вече минало.

Сега властва мигът на първоначалния шок

от докоснатия копнеж, който ни пречи истински

да му се зарадваме. Бързо излез от него и танцувай.

Танцувай! Не забравяй, че

не стене зората на мост от бледи лунни вени,

а ликува от победата си в дуела с Лунната пътека.“

Желанието можеше и беше щастливо с Лунната пътека!

Без нея!!!

Останала без този си най-силен

коз зебрата бе вече под въпрос.

Самолюбието и егоцентризма ú бяха подкопани.

Дълго бе манипулирала с чувството за вина, но

Желанието прозряло причината за този

дъжд от вини я оневини.

Все пак асфалтираната Пешеходна пътека

бе вече разкопана, бе вече почти истинска.

Луната премигна в светофара,

там, където превърнал се в миг-красота,

бе света на Желанието,

мигът между не и да.

Денят в червено пристигна под пара –

планове, графици, динамика, шум и суета

и... всичко останало си продължи по старо...

до момента, когато...

луната премигна в светофара

морските устни се оцветиха в зелено

зебрата запали цигара

от пясъчната си кула сломена

побързай

хвърлен е зарът

не стене зората на мост от бледи лунни вени

без коз зебрата бе вече под въпрос

дъжд от вини я оневини

луната премигна в светофара

денят в червено пристигна под пара