Лястовиците.
Липсват ми… Сега ми липсват бетонните стълбове… И не толкова те, колкото жиците между тях. А дори не и самите жици, а накацалите по тях лястовички… Разбирате ли? Липсва ми ориентирът за края на истинското лято – лястовичите съвещания по това време на годината.
Интересно, къде ли се събират, като отдавна при нас няма стълбове, жици… Не бях се замислял досега!
Изведнъж се сетих, че може да съм пропуснал заминаването на чуруличковците на юг. Веднага излязох на кухненския балкон! Ето ги! Тука са още! Ето – прелетя една стрела, втора,трета…
Направо се зарадвах! Сигурно щеше да ми стане много криво, ако съм проспал… Не, че ще ги усетя, ами просто така... Есенно ми е.
Те знаят – предстои им
дълъг път
полет над морета
все на юг.
Додето стигнат своя
зимен кът…
До напролет, когато
отново ще са тук
Да украсят самотните
тепета…
Б.Калинов
04. 09. 2010г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Калинов Всички права запазени
