И лудницата започна ... и веднага ме изядоха.
Тромавите ми пръсти трескаво обикаляха клавиатурата и докато налучкам нужния клавиш пак ме изядоха. Първата игра, която ме погълна за дълго време беше Lode Runner. Написах си на клавишите ‘нагоре’; ‘надолу’ ,. дупка в ляво’ , ‘дупка в дясно’ ... трудно беше да си залепя необходимите пръсти, ама най ме мъчеше палецът на дясната дъка за ‘надолу’. Хеле наместих пръстите статично за да не ги търся с поглед и ... ме хапнаха на третия път ! Постепенно започнах да се вписвам и с периферното си зрение улавях глупаците и – потръгна! Даже вече и с лекота копаех дупки от по шест нива! По – късно разбрах, че глупаците глупави се ръководеха от някаква логика и аз спокойно си копаех гевречетата, като ги събирах накуп, и като предварително изкопавах ямички за по-нафуканите бързаци ... Ама най ме кефеше, когато изкопавах дупка, глупакът хлътваше в нея и аз спокойно му се качвах на главата ! Онзи се гърчеше под мене и неизбежно стената го поглъщаше ... Впос ...