Лято

       (Из цикъла “Четирите годишни времена”)

Слънцето жули безмилостно. Небето се е нажежило до червено. Пече, та камък се пука, цялата земя се е превърнала в полуизгоряла погача, забравена във фурната. Реките са изсъхнали, а планинското ручейче едвам църцори, та разхлажда само белите камъчета по  дъното. Дървета, храсти и полски цветя смучат ли, смучат благодатна влага от земните недра и я обезкръвяват и изтощават.

       На нивата със златните житни класове пеят жътварки и белите им забрадки са като чайки, накацали в море от злато на натежали житни класове. Пот се лее по загорелите им лица, но сега е времето да се прибере хляба. По средата на нивата под дивата круша, на сянка лежи Шаро и пази дисагите, пълни с лук, сирене и пиперки. Тук е и негово величество  Хляба. Скоро ще настане време за “ручок” и морни жътварки ще поседнат да хапнат и починат под сянката на старата круша. Тука са и бърдучетата със студена изворна вода, за да освежат засъхналите от жегата уста. Цялата земя се къпе в пот.

       На плажа край безбрежното море също се лее пот. По загорелите тела, намазани с кремове и лосиони, се стичат тънки струйки, насочени към голите пъпове на знойни красавици. Между едрите им голи гърди, тези струйки лъкатушат като сребърни червейчета и привличат жадните погледи на минаващите край тях мъже. Под чадърите на крайбрежното капанче се лее студена бира и леки пъстроцветни коктейлчета разхлаждат нагорещените страсти на курортистите. В близката далечина препуска мощен “джет” и  създава цели облаци от кристални капчици  морска вода с цвят на стопени изумруди.

       В кръчмата на старото пристанище ранобудни рибари пият поредния “облак” и се надлъгват за  богатия и необикновен улов.  В приказките им често се споменават и чужди  имена на летовнички, привлечени от романтиката на загорелите рибари.

       Всяка година някоя германка или шведка е главната героиня на техните  мечти за любовно приключение, които те украсяват с най-невероятни авантюри и въображението им рисува небивали случки, плод на тяхната неутолима  фантазия, жадна  за мъжки героизъм и завоевателски дух.

       А вечер пред рибарската барака на огъня се върти старата изкривена телена скара с едри парчета пресен лефер и рибарите си похапват, поливайки вкусната риба с любимата им мастика и пригласят на китарата, възпяваща незнайната  чуждоземна богата красавица, отдала сърцето си на беден рибар.  От тежкия труд и лятната жега очите им се затварят и песента заглъхва в нощта. Утрото е близо и те отново ще бъдат в открито море още преди изгрев слънце.

       В края на юли дневните температури не позволяват човек да се разхожда из Докторската градина. В обедните часове тук е пусто. Но за сметка на това сутрин и привечер няма свободна пейка. Свежият полъх на Витоша привлича като магнит обитателите на квартала и те излизат от задушните си бърлоги, където се крият  от непоносимата жега по цял ден, зад завеси, щори или “жалузи”. Госпожица Шони е с красива сламена шапка, обрамчена с бледо синя панделка, която се слива с неповторимата  синева на очите й, в които се отразява и синьото безоблачно небе.

       Госпожа Сребрева е вързала бяла кърпа на побелялата си глава, но погледите на мераклиите пенсионери са винаги насочени към г-ца Диамандиева, която е била техен блян още от млади години, когато е покорявала сърцата на мъжете с красотата и изкуството си. Красота и чар, станали причина да остане самотна  цял живот.

       Младите майки пак са тук с бебета и деца, тичащи по алеите, цигарите пак димят, а  пластмасовите чашки за кафета пълнят кошчетата за отпадъци за радост на кафеджията отсреща. Пред кафенето, под чадърите с пъстри криле, сърбайки вкусното кафе,  седят художници и меценати от близката галерия и обсъждат последната изложба на  свой колега.

       В планината въздухът е свеж, въпреки горещото лято, по билото група туристи, голи до кръста и обути в тежки планинарски боти, крачат към хижата край Голямото езеро. В подножието на планината, скътано в малката долчинка, се крие манастирът. Единственият   монах, останал да го поддържа, шета из двора и се поти под дългото  черно расо. Животът  на стареца никак не е лек, но щом го е посветил на Бог, той трябва да му даде сили да му служи до последния си дъх.

       По нажежения асфалт на  градските булеварди колите са намалели чувствително, няма задръствания и километрични опашки на кръстовищата. Софиянци са на почивки по морето и планината или са се спасили от лятната жега във вилите си по Искърското дефиле или по Вакарелските махали.

              Грамадни камари дини от Любимец и гръцки пъпеши “медена роса” привличат погледите на столичани, дошли да напазаруват за почивните дни. Домати от Македония съжителстват с праскови от Турция, а салатите, продавани 5 за лев, са от неизвестен произход. Най-вероятно са крадени или  придобити след шантажиране на бедния български селянин – производител.

       В кафе  “Лагуната” красиви късополи сервитьорки събират погледите на мъжете, дошли сами или с  приятели  да се насладят на приятната обстановка и пийнат чашка кафе или  разхлаждаща цитронада с мента.

       В сянката на дърветата край езерото “Ариана” уютни кафенета предлагат студени напитки, сладоледи и закуски, а новият рибен ресторант на острова разнася из целия парк вкусните миризми на средиоземноморската ципура на скара, полята със студен “Траминер” от  Търговишката изба.

              Горещото лято е в разгара си. Слънцето пече жестоко и  кара хората да се крият във водата, на планината или в стаите с мощни климатици.  Не е далеч денят, когато всички ще търсим тези горещи дни, ще си спомняме с умиление за многолюдните нудистки плажове,  за романтичните вечери край палатките на къмпинг “Арапия”, където от десетки години се събират стари приятели, правят се нови запознанства, споменават се изчезнали  в отвъдното приятели, веселили  дълги години цялата компания с шегите и остроумието си. При споменаването им, всички свеждат за миг очи и всеки си мисли, кой ли ще отсъства следващото лято.  Но оптимизмът надделява и шегите и закачките се подновяват след поредния тост  за “добре дошъл” в чест на  най-новите членове на компанията. От близкия ресторант долита гласът на новоизлюпена фолк певица, известна в околността повече с внушителните си импланти, отколкото с музикалната си дарба.

       Така отминават  радостните, безгрижни дни на лятото.  Също като в баснята, хората като щуреца забравят грижите си и не мислят за настъпващите есенни и  тежки зимни дни. Ще мислят, когато му дойде времето, защо сега да помрачават слънчевите щастливи летни дни.

        “Бъди щастлив, когато ти се удаде и страдай, когато трябва.” - беше казал някой. Може би е бил прав.  И, все пак, животът е хубав и единствен  за всеки един от нас.