18.10.2016 г., 21:04

Лято

1.1K 2 2
1 мин за четене

 

 

 Когато лятото внезапно ти помаха за сбогом, слънцето не залязва красиво зад отсрещните блокове и денят се скъсява неимоверно пред очите ми като разплитащ се чорап, тогава, точно тогава си пожелавам нежно - жълта есен с тук-там червен оттенък. Сгъвам миниатюрния си бански с тъга, обратнопропорционална на радостта, с която доскоро разгъвах огромна палатка със своя любим.

 Стискам със сетни сили песъчинките на отиващото си лято между студените си длани, опитвам се да отпия от соления вкус на морето, от безкрайно дългите топли дни, когато времето между изгрева и залеза е с дължината на междугалактически полет. Прегръщам силно безвремието на горещите до болка летни следобеди, в които сянката е най-добрият ти приятел, мислите се носят лежерно, бистри, като водите на рилско поточе, обедите са скала, до която можеш да отдъхнеш, а вечерите карат насълзените от тютюнев дим очи да потърсят искрящите звезди.

 Лятото си тръгва, оставяйки без отговор хилядите неизказани желания от времето на звездопада и ти се питаш видял ли си наистина небето, раздрано за секунди от неземна светлина, десетки пъти за една нощ, или всичко е било плод на безсъници през август. Лесно е да се съмняваш, когато Голямата мечка скрие “ муцуна” зад нощните есенни облаци, дъждовните капки размиват спомените, халбите за бира са прибрани, вкусът на самърсби- къпина горчи на небцето непотребен и стъпалата на вътрешния двор заспиват самотни, чакащи снега.

 Опитвам се да стана октопод, с осемте си пипала здраво да се прикрепя към лятото, да го намотая като топъл шал около шията си, за да вдишвам аромата му току под носа си.

 Ферментирай в мен, мое хубаво лято, ще те сипвам всяка вечер в изящна малка чашка с инкрустирано слънце на нея и ще отпивам бавно, чакайки студа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивалина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...