Diskordia
23 резултата
Времето в дъждовни капки отброявам,
миналото- изживяна мимолетна суета.
Вплитам във косите си забрава,
пия от сълзите бистри на нощта.
Сега съм птица нейде над морето, ...
  974 
Младостта си сияна ти дадох-
нежен стрък от уханна трева,
със зеленината и сила на здравец,
със прашеца на безбройни цветя.
Като клада горях денонощно ...
  563 
Няма ме сред небосклона на звездите,
в писъка на вятъра ме няма,
подир играта на лъчите слънчеви
и в сенките притихнали ме няма.
Няма ме в палитрата на ароматите ...
  511 
Има едно място, наречено Ад. Намира се извън времето и пространството. Извън битието, извън масите. Обитава съзнанието.
Всичко в Ада се движи на концентрични кръгове. Всяка думичка е камъче, което завихря и създава нови повърхности.
Адът си има звезди и красиво небе, поляни с дъхави билки, вечерни о ...
  1081 
Стояха много дълго безмълвни. Гледаха Северното сияние. Палитрата на цветовете му изяждаше зениците им. Лицата им бяха платна. Ръцете им, пъхнати в джобовете, стискаха изтъкани пъстроцветни спомени в юмруци.
-Знаеш ли, Свен, какво си мисля- първа наруши безкрайността на тишината Мия. Като че ли има ...
  621 
Нощ тиха, по тиха от стаена мисъл. Ни стон на вятър, ни шепот на дърво. Две сенки стоят в мрака, без да се докосват. Димът от цигарите отлита в различни посоки. Погледи, вперени нагоре, в небето. Искат нещо, дирят всичко.
Нощта е срязана наполовина – индигово небе, прегърнало няколко съзвездия, в пр ...
  637 
КАЙ И ДЯВОЛСКОТО ОГЛЕДАЛО
- Кай, Кай, чуваш ли ме? Моля те, погледни ме, отговори ми, Кай!
Герда плачеше. От очите и бавно се стичаха сълзи. Дори не се опитваше да ги спре. Сякаш с тях можеше да отмие случилото се…
Кай не я чуваше. Стоеше с гръб към нея, загледан някъде в далечината, отвъд рамката н ...
  1091  10 
***
Момичето в мен- босонога самодива
из дебрите на миналото тича,
чертае тиха и неравномерна крива,
магични заклинания наум изрича.
Препуска из линейността на спомена ...
  558 
Цяло лято брах билки за цяр.
Не че съм стара вещица, варяща злокобни отвари в ръждив казан. Май не съм много стара, като че ли не съм и вещица точно. По- скоро застаряваща магьосница, винаги облечена в черно.
Косата ми бавно оредява като короната на бреза през есента. Носът ми по рождение си е гърба ...
  929  16 
Как искам в очите ти да се събудя,
да грейне в тях разтворена нощта,
ах, как мечтая да съм тази - друга,
която с полъх в теб разпалва радостта.
Вградена в твоя зид от спомени, ...
  776 
Пра стар вулкан със гняв изригнал,
горещ оранжев ужас разпилял,
поселища със смъртоносна длан достигнал,
поля, гори посипал със печал.
По склона главоломно слизал, ...
  1134 
Малката гара е като дърво през различните сезони - хем се променя неузнаваемо, хем си остава същото.
Малката гара хем я има за хората, които я навестяват, хем я няма - за хората от бързия влак, който я подминава небрежно.
Независимо от местонахождението си - дали е насред полето или в планината, мал ...
  782 
Сънувам
че съм със жасминови ръце,
че цялата съм аромат и лик,
превъплътени в мъничко цветче,
белеещо под лунния светлик. ...
  510 
Провреш ли се веднъж в дупката, пропадаш, неспирно се въртиш в черна спирала, болка и объркване атакуват мозъка ти, а съзнанието ти си измисля зелен лабиринт, из който наужким те разхожда под ярките лъчи на слънцето.
Имаш чувството че времето прелита около теб, стрелки се гонят бясно по разстечен ци ...
  1123 
Сърце да имах,
щях да те обичам,
очи да имах -
тебе щях да видя,
ръце да имах, ...
  1389 
Мъгла съм!
Харесва ми
да се увивам
около ума
на някой друг! ...
  613 
Вървя към теб,
а ти към – мен
и все не можем
да се стигнем,
в погледът ти ...
  527 
Стопявам се –
снежинка бяла
падам върху
черния асфалт,
загрят от преминаваща ...
  531 
Един човек познавам
най-добре,
защото ти с любов
ми го описа,
любов, която вика и зове, ...
  656 
МАКОВЕ
Малкото момиченце се разхождаше само край нажежената от яркото обедно слънце железопътна релса. Оглеждаше се лениво, потънало в собствените си детски мисли и тихичко си промърморваше нещо на глас. От време на време надигаше изненадано глава, сякаш дочувайки тътена на далечен бърз влак. Тишина ...
  1156 
Болката в очите ми
прави ме красива,
придава блясък,
бръчиците скрива.
Тъгата в сърцето ми ...
  559 
Когато лятото внезапно ти помаха за сбогом, слънцето не залязва красиво зад отсрещните блокове и денят се скъсява неимоверно пред очите ми като разплитащ се чорап, тогава, точно тогава си пожелавам нежно - жълта есен с тук-там червен оттенък. Сгъвам миниатюрния си бански с тъга, обратнопропорционалн ...
  659 
Знам, сърцето ми е живо,
чувам го със твойто да тупти,
в гръдният ми кош да блъска диво,
кръвта в ушите ми да кара да бумти.
Знам, ръцете ми са клони ...
  824 
Предложения
: ??:??