Май 2016 година 5:45 ч.
- Миличка, събуди се! Време е! - прошепна съпруга и.
Докосна я леко по рамото, непокрито от завивката. Тя се обърна, излизайки бавно от съня без да отворя очи. Усети одеколона му и леко промърмори. След миг разбра, че го няма. Просто пак бе посетил съня и.
Наближаваше годишнината от сватбата им. Може би затова го сънуваше често. Това лято щяха да празнуват 13 години- щяха, но преди три години масиран инфаркт и го отне.
Вече три години само работеше и работеше, за да не мисли за загубата на най-прекрасния мъж, който и бе съпруг. Затвори се в себе си и не излизаше с никого. Преди смъртта му поддържаше връзка с две съученички, които, разбира се и завиждаха, но всяка жена все пак трябва да има и приятелки за кафе и шопинг. Но…на погребението видя зле изиграното съболезнование и откри в очите им да проблясва дребното им щастие от това, че вече няма за какво да завиждат. Мъката не бе потиснала способността и за трезва и вярна преценка и се отдръпна от приятели и лицем ...