30.06.2010 г., 11:54 ч.

Лъчи над Мечти 

  Проза » Разкази
747 0 0
3 мин за четене

Лъчи над Мечти

 

-         Хей! Здравей! Мале, от колко време не сме се виждали!

 

-         Здравей!

 

-         Човече, забравихме се!

 

-         Жалко, наистина!

Е, казвай, как върви животът ти? Помня, че имаше големи перспективи пред теб.

Занимаваше се с писане.

Помня, че бяха публикували доста твои неща в разни специализирани вестници и списания.

 

-         Да, да… ех... наивни времена!

Ами… всичко това си остава една глупава мечта. Сега работя в една счетоводна фирма, в малко градче.

Грижа се за приходите от продукцията на няколко селскостопански фирми.

 

-         Хм… Защо така реши да загърбиш мечтата си да станеш писател?

 

-         Помниш ли Милиса?

С нея се събрахме отново.

Простих ù грешките и решихме да пробваме пак.

После тя забременя и се оженихме.

Роди ни се прекрасно момиченце – Лора.

Много я обичам!

Но се оказа, че Милиса никога не е била това, за което съм я мислел.

Тя е едно разглезено момиче, което иска и има всичко, което пожелае!

Оказа се, че Лора не е мое дете, а на някакъв, с когото е била преспала, когато съм отсъствал поради служебни ангажименти.

Не, не си мисли, че това ù е единствената изневяра. Това е само една от тях.

Кучка!

Но аз обичам Лора и искам тя да е добре!

Сега е на 4 годинки и е истинско пакостливо ангелче.

 

-         Да… мога да си представя! – той леко се изчерви и приятно се усмихна – замечтано.

 

-         И така – тази работа ми позволява да се грижа за семейство, за детето си.

С Милиса се разведохме, тя задържа детето.

На мен ми сложиха една нищожна, мижава удръжка, която трябва да плащам.

Каква държава само!

Някакви си 100 лева за детето, което обичам, за единственото нещо, което има смисъл в живота ми!

Към тези сто, прибавих 400, за да се закръглят на 500 и тя да има това, от което се нуждае.

За Милиса не ми пука, хванала се е с някакъв, който я издържа.

Все ми е тая!

Важното е Лора да е добре – хах, та ето – това е историята на живота ми.

А с теб, приятелю, как се стекоха обстоятелствата?

 

-         О, ам – живея, както намеря за добре!

Помниш баща ми, той имаше планове, големи планове за моя живот.

Искаше да съм наследник на фирмата му, да се занимавам с колбасите му.

Да, учих и завърших технология на месото, но…

Казах му да си гледа работата и започнах да се занимавам с нещо, което наистина харесвам, нещо, което ми доставя истинско удоволствие!

Фотография.

Сега имам няколко фото студия в почти всички страни от Източна Европа – по нашему.

Най-много обичам да работя на рождени дни и тържества на деца между годинка и седем, когато все още са неопетнени и невинни.

Не са попили простотията на родителите си и имат собствено примамливо излъчване.

По такава работа ходя лично, дори да имам служебни ангажименти – ги отлагам.

Удоволствието е неповторимо.

Да гледаш как се усмихват, да увековечиш тяхната детска  радост от светкавицата на апарата.

Ходя, защото това ми бе мечтата, оттам тръгна моят бизнес и това е нещото, което ми доставя удоволствието в живота.

 

Той отново се изчерви и направи леко замечтана физиономия.

 

-         Всъщност, аз много обичам децата, когато са малки, хленчещи, щъкащи неспирно, пипащи всичко, до което могат да се доберат малките им пръстчета. Обожавам ги, най - вече със СОС!

© Пъсифериан Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??