Нощта бе нежна. Като разпилени нотни листове по пода. Като разлята чаша от вино по белия чаршаф. Нощта бе различна. Обвита от мирис на пури и скоч. Нощ, в която щеше да се случи нещо. Тя се огледа още веднъж в огледалото. Годините минаваха неусетно, а с тях изчезваше и чувството ù за срам и неудобство. Тя не бе красива. Не притежаваше онази шокираща красота, която спираше дъха на мъжете. В никакъв случай не можеше да нарече образа в огледалото невзрачен. Тя бе по-скоро интересна. Привличаше погледа на хората с екзотичните си черти. Впечатляваше мъжете със загадъчност, с необясним чар и с порочната си усмивка, която бе съчетана с несвойствена интелигентност. Не бе лишена от мъжко внимание... Нощта се стелеше около нея на талази. Барът бе прилично пълен. Тя бе сама. Беше си самодостатъчна и това първоначално караше хората около нея да я гледат с нескрито любопитство. След третата чаша вино барът се напълни. Тогава тя го видя. Забеляза го още с влизането му. Някак си не можеше да отдели п ...