Дишаше трудно, не умееше да се владее ни най-малко, ръцете му бяха на
облегалката на стола и`. Събра сили и го изрече: “Обичам те!”. Беше таял
истината дълбоко в себе си в продължение на 5 години, беше стоял редом до нея,
успокояваше я винаги, когато беше разстроена и я подкрепяше във всяко едно нейно
начинание. Беше пазил тази тайна в себе си толкова дълго, беше я обичал тайно,
изгаряше от желание да я докосне, но не само като приятел. Желаеше я, толкова
силно и страстно, всяка фибра от него беше изцяло нейна. Беше отдал душата си,
сърцето си и целия си живот, за да я направи щастлива, за да вижда усмивката и
ден след ден, за да я усеща близо до себе си. И сега, когато тя лееше горчиви
сълзи за несподелената си любов с друг мъж, той не съумя да се овладее и каза
така забранените слова. Очакваше реакцията и`, не можеше да предположи какво ще
се случи. Тогава тя стана бавно от стола, въздъхна и хвана ръцете му. В очите и
се появи игриво пламъче. Когато заговори, в гласа и той долавяше не тази обич,
която бе очаквал да чуе: “ Знам, че ме обичаш, аз също те обичам. Въпреки че не
си ми го казвал, го знам. Боже, Тони, как си представяш, че бих продължила без
теб, ти си с мен в толкова трудни моменти, живота ми не би имал смисъл без теб.
Благодаря ти, че винаги си бил до мен, благодаря ти, че си такъв приятел! “.
Когато го прегърна, усети, че той заплака. Притисна го още по – близо до себе си
и се опита да спре сълзите си. Самата тя не си даваше сметка защо го излъга,
защо толкова държеше да не го изгуби като приятел…