Животът е достатъчно значим, но недостатъчен,за да разберем ближния си.

     България премина през страданията на Първата всемирна война, където загуби мечтите си да обедини в едно цяло земя и българи в едно Отечество.

     След 1919 година Александър Стамболийски пое хомота на тежките репарации,но тръгна и успя да обедини селячеството в България.Но година след година "Оранжевата гвардия"-въоръжени земеделски дружби,в определени моменти се саморазправяха с политически причини,които засегнаха политиците,военните и буржоазията в лицето на собствениците на банки,фабрики и връзките между тях с армията на Барон Врангел.

     Александър Стамболийски успя да възстанови отчасти икономиката на България,защото кредитира земеделието:построиха се мелници,силози за съхранение на продукцията,имаше наченки за земеделски бум,но...

     Земеделското правителство се конфронтира с офицерството,както и с ръководството на македонските организации и проблемите на бежанците от Източна Тракия, Беломорието и вече онази Македония, която остана в Сръбскохърватскословенското кралство.

     Това създаде предпоставка,наред с всичко да се раздели обществото на виновни и обвинители:водачите на политически партии бяха съдени и осъдени на  ефективен затвор и затворите в Шумен,Варна и Стара Загора попълниха килиите си с политически водачи,борсови и търговски спекуланти.

     Армията,съгласно Ньойския диктат беше сведена до двадесет хиляди,която изпълняваше полицейски охранителни функции.Създадени бяха Строителни войски и  няколко набора се трудиха в изграждането на пътища,както и на тунели и проходи.Нови ж.п.трасета и гари свързаха икономически и социално градове и преди всичко селата в Горна Тракия,Мизия и онова, което остана от Добруджа и Делиормана...

    И когато Еленко Хайлазов трябваше да изкласи,настана буната.

    По онова време Стара Загора беше един от центровете на земеделското управление,наред с Пазарджик,Пловдив,Ямбол и Плевен.

    Като бежанци от Охрид, дядо Янаки срещаше съчувствието на обикновения човек, но местните земеделски водачи се влияеха от речите на Стамболийски в Белград, Прага и Париж...

   "Не ни трябват македонските бунтари и атентатори!Даваме ви ги, заедно с техните блянове да се жертват за нещо недостижимо и утопично!"Това беше  мехлем за едни и сол в раната за други...