Любов и нещо повече
И срещнах погледа ти, беше усмихнат и ведър, искаше ми се този миг никога да не свършва. И бях влюбена, но не просто така, а за цял живот. И всеки миг прекаран с теб, беше най-щастливият. Всяко докосване, всичко което сме правили заедно, всеки споделен поглед, всичко пораждаше в мен изпепеляващи чувства. Но беше прекрасно, всяка вечер да заспивам с мисълта за теб и ти да си там, всеки път с мен в сънищата. А на сутринта отново сме заедно в реалния свят и колкото повече те познавах, толкова повече те исках завинаги, и те обичам до полуда. Душата ми го знае, че ако има за всеки човек половинка, то ти беше моята. И красивото беше, че и ти така се чувстваше. Споделена, единствена, истинска любов, малцина знаят точно това чувство на удовлетвореност и пълнота, на бурно желание и нестихващ копнеж, които намират своя покой щом си със мен.
И един ден отново бихме били заедно, ако не беше избързал. Това ме тормози най-много, че вече и да искам няма никога повече да те видя. По лесно щеше да бъде да знам че си някъде там. Но сега когато си в друг свят, освен да си пожелая там да се срещнем отново, друго не ми остава. Остава само празнината и болката от това че те няма вече.
Само да можех за миг поне да те видя ... моя единствена ЛЮБОВ!
Посветено на ПламенИскате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Билиана Всички права запазени
!