30.03.2011 г., 21:20 ч.

Любов и омраза 

  Проза » Разкази
665 0 2
17 мин за четене

Стоеше и се чудеше какво прави на този прием. Не ù беше мястото тук. Беше пълно с богати и известни личности. Та нали точно затова Франк я изпрати тук. Трябваше да си избере някой богаташ, да му завърти главата, да го заведе в стаята си, където да го прелъсти и после с Франк да го изнудват. И преди го бяха правили. Бе успяла да излъже не един и двама представители на висшата класа. Някои от тях дори бяха женени.

Беше двадесет и пет годишна, със стройно, добре оформено тяло, дълга руса коса и пъстри очи. Чертите на лицето ù ù придаваха невинност, която не притежаваше, откакто се запозна с Франк. Беше се влюбила в него още седемнадесет годишна, а той се беше възползвал от това и я беше използвал по най-грозния и отвратителен начин. Беше с десет години по-голям от нея. Сега тридесет и пет годишен, все още притежаваше чар, с който омайваше жените. Този чар беше погубил не едно и две млади момичета. И тя беше попаднала в плен на чара му. И сега, осем години по-късно, съжаляваше за това. Искаше ù се да се откаже от този начин на живот. Мечтаеше да се омъжи и да има деца. Но когато му каза, той ù се изсмя. Предложи ù да се откупи. Сумата, която ù назова, обаче, беше толкова голяма, че докато я събере, ще минат още много години. Кой щеше да я иска тогава. Беше в такава безизходица, че не знаеше какво да прави. За миг се замисли, какъв ли щеше да бъде животът ù, ако вместо във Франк, се бе влюбила в друг мъж. Дали вече щеше да е женена с деца. Дали щеше да има малка спретната къщичка с дворче отпред. Но сега това беше само един неосъществим блян, затова се отърси от унеса си и огледа залата. И точно тогава го видя. Стоеше до един прозорец и я наблюдаваше. Беше около тридесет годишен, среден на ръст, с къса черна коса, която решеше назад, и черни очи. Под скъпия официален костюм се очертаваха добре оформени мускули.

Изведнъж ù се прииска да избяга от залата. Но не можеше да го направи. Знаеше, че Франк ще се ядоса. Мъжът продължаваше да я наблюдава. Дано да не я заговори, мислеше си тя. Не искаше той да е следващата жертва на Франк. Реши да го избягва доколкото е възможно и се смеси с гостите. Отново се огледа, но повечето господа бяха придружени от дами. Много малко бяха самотните мъже. На кого ли да се спре? Кой ли е достатъчно богат, за да отговаря на изискванията на Франк?

Приближи се към една от масите и остави вече празната чаша. Колко ли чаши беше изпила, загуби им бройката.

- Още едно питие?

Обърна се рязко и застана лице в лице с мъжа, който я наблюдаваше. Явно не е могла да се скрие. Или той я е проследил.

- Не, благодаря. Пих достатъчно.

Реши, че ако е малко по-рязка с него, той ще се откаже и ще си отиде. Но засега нямаше такива изгледи.

- Тогава един танц?

- Не танцувам с непознати.

Той протегна ръка за запознанство.

- Ерик Томсън на вашите услуги.

Реши, че не е учтиво да не се представи. Пък и едва ли щяха да се видят след тази вечер. Пое ръката му.

- Сесилия.

- Само Сесилия?

- Да.

Умишлено не му каза фамилията си. Не искаше да я открие, ако реши да я търси.

- Госпожица или госпожа Сесилия?

- Госпожица.

- И как така толкова красива жена все още не е обвързана?

Тя не отговори, само сви рамене.

- Е, ще танцуваме ли? Вече се познаваме.

Реши, че един танц няма да ù навреди и прие. Но после последва втори, трети... И както изглежда, Ерик нямаше желание да се отдели от нея. Изпи още няколко питиета и вече се чувстваше леко замаяна. Но ù беше хубаво в компанията на Ерик. Отдавна не се бе чувствала така. Когато приемът свърши, той я изпрати до дома ù. Много ù се искаше да го покани вътре и да прави любов с него. За първи път искаше да се люби с някого не по принуда. Но не го направи. Пожела му лека нощ и се прибра. Страхуваше се, че Франк ще разбере. А и тази нощ не беше хванала богат милионер. Изведнъж се замисли, кой всъщност е Ерик Томсън. Прекара цялата вечер с него, а не знаеше нищо, освен името му. Прииска ù се да го види отново. Но знаеше, че това е неразумно. И реши да забрави за него. По-добре да измисли как да се оправдае пред Франк за провалената вечер. Но така и не успя да измисли нищо. Той наистина се ядоса много, когато я потърси, но реши да ù даде още един шанс. Каза ù, че след два дни има нов прием, за който ù е издействал покана. Предупреди я този път да не се проваля.

Но и на този прием се срещна с Ерик и той отново не се отдели от нея. Колкото и да се опитваше да го избягва, все не успяваше. Когато я изпрати след приема, тя го покани да влезе и го почерпи питие. Двамата разговаряха почти до сутринта. Той се оказа племенник на една много богата дама, която няма собствени деца. Живял дълго в чужбина и завършил добро образование. Сега се върнал по желание на леля си, за да поеме делата ù. По време на разговора Сесилия избягваше да говори за себе си. На разсъмване Ерик си тръгна. Но обеща да я потърси пак. Сесилия беше и тъжна, и радостна. Тъжна, защото знаеше, че това не може да продължи дълго. И радостна, че някой я е харесал без да знае коя е всъщност. Ако Ерик разбереше, може би нямаше и да иска да я погледне. И това я натъжаваше допълнително. Освен това се притесняваше, какво ще стане, когато Франк научи.

На другия ден Ерик я покани на кафе. Оказа се, че не е сам, а с леля си. Запозна ги и излязоха заедно. Седнаха в едно кафене в центъра на града. Сесилия беше неспокойна през цялото време. Едно, че самото запознанство с лелята беше прекалено ангажиращо и друго, че бяха на обществено място, където можеше да ги види някой познат на Франк или самият той. Не беше ходил при Сесилия от онази вечер и тя се страхуваше от реакцията му.

Когато по-късно се разделиха, лелята на Ерик я покани да им отиде на гости. Разбраха се да се видят след два дни. Ерик ще я вземе от тях и ще я заведе у леля си. Франк не се появи през това време.

Къщата, в която я заведе Ерик, приличаше по-скоро на имение. Високи тавани с огромни полилеи. Просторни стаи и дълги коридори. Вити стълбища. Френски прозорци и сводести арки. Меки килими и тежки завеси. А мебелите, подбрани с вкус, съчетаваха различни епохи. Всичко беше стилно и елегантно. Лелята на Ерик, въпреки богатството си, беше скромна жена с добър вкус. Беше мила и любезна. Прие Сесилия радушно и ù засвидетелства необходимото внимание. След като пиха чай, се оттегли и ги остави сами, да се видят и да си поговорят на спокойствие.

По едно време Ерик я взе в прегръдките си и започна да я целува. Отначало тя се стегна, но после се остави в ръцете му. Отдавна не се беше чувствала толкова добре. Но изведнъж си даде сметка, че не може да продължи с това. Отдръпна се и каза, че трябва да си ходи. Той се изненада, но я изпрати. Продължи да я търси и въпреки страховете ù, тя не се възпротиви. Често се срещаха в едно кафене близо до дома ù. Понякога я канеше в дома на леля си. Там се любиха за първи път. И въпреки че беше много щастлива, Сесилия започна да се страхува още повече.

Един ден страховете ù се оправдаха. Тъкмо се прибираше от една среща с Ерик, когато точно пред дома ù я срещна Франк.

- О, кого виждам? Блудницата се завръща. Май не сме се виждали дълго, а. Доколкото разбрах, след последната ни среща са се случили някои неща, за които не съм информиран. Е, Сесилия, кога щеше да ми кажеш за малката си авантюра? Нали не си мислеше да скриеш от мен?

- Моля те, Франк, недей!

- Какво да не правя, Сесилия?

- Не закачай Ерик. Ще ти намеря друг милионер. Даже още сега отивам да го търся.

- И къде ще го намериш по това време? А и твоят Ерик също е милионер. Или поне ще бъде, когато дъртата хвърли топа.

- Недей! Моля те, Франк! Нека не бъде той, моля те!

- Защо, Сесилия? Да не си се влюбила в него? И той ли е влюбен в теб? А знае ли с какво се занимаваш? Как ли ще реагира, когато разбере?

- Моля те, Франк, не го прави. Ще направя каквото поискаш. Само не закачай Ерик.

И се вкопчи в него. Той я отблъсна, като че ли отхвърля досадно животно, което се отърква у краката му. Тя се спусна отново към него.

- Моля те, Франк, моля те!

Той замахна и я удари с опакото на ръката си през лицето. Тя изпищя, залитна и падна. От устата ù потече кръв.

Ерик не беше стигнал много далече, когато чу вика. Обърна се и хукна обратно. Изскочи на улицата, точно когато Франк се надвесваше над падналата Сесилия, за да я удари отново. Спусна се към него.

- Спри! Какво правиш?

Франк се дръпна изненадан.

- Ти пък кой си и какво искаш? Не се меси, не е твоя работа.

- Щом искаш да се биеш, ела и се бий срещу мен. Или си страхливец, който напада само беззащитни жени.

Франк се засмя. Беше познал другия мъж.

- Мога да ти сменя физиономията за нула време, но тази тук не си заслужава усилията.

Ерик се вбеси от презрителното му отношение към Сесилия и го удари с юмрук в лицето. След първоначалния шок от изненадата, Франк отвърна на удара и двамата започнаха да се бият.

Сесилия се изплаши, че ще се наранят взаимно и започна да ги умолява да спрат, но те не ù обърнаха внимание. По едно време Ерик надделя и Франк отново се опита да го спре.

- Виж, човече, тази жена наистина не си струва да се бием заради нея. Ако не ми вярваш, попитай я с какво се занимава. Тя е една уличница. Спи с мъже за пари.

Тъй като видя, че Ерик отново се готви да го удари, се обърна към Сесилия.

- Не съм ли прав, Сесилия? Защо мълчиш и не кажеш на приятелчето, че е поредната ти жертва?

За момент Ерик погледна към нея, видя израза на вина, изписан на лицето ù, и се стъписа.

- Вярно ли е това, Сесилия? Този тип истината ли казва?

Тя побърза да се защити.

- Не и това, което каза за теб.

- А останалото, Сесилия?

Тя не отговори и той разбра всичко. Обърна се и си тръгна, без да каже нищо повече. Сесилия се разплака. А Франк се ядоса още повече.

- Видя ли какво направи с глупостите си? Ще ми платиш за това. И тъй като богаташчето едва ли ще се върне пак, още сега трябва да потърсиш някой друг. Върви вътре да се приведеш в ред и после на работа. Дължиш ми пари, Сесилия, много пари. И няма да те оставя на мира, докато не ми ги изплатиш.

Тя се изправи и бавно тръгна към апартамента си. Знаеше, че това рано или късно ще се случи. Знаеше, че Ерик ще я намрази, когато разбере истината. Но много я заболя от презрението, което прочете в очите му. Прибра се в стаята си и легна. Беше ù все едно дали Франк ще се ядоса. Дори и да я убиe, не я интересуваше. За какво ù е този живот, щом не може да го живее както иска.

На другия ден Франк дойде отново и много се вбеси, като я видя да лежи, без да прави нищо. Издърпа завивките и я удари отново. Раната на лицето ù пак започна да кърви. Инстинктът ù за самосъхранение се задейства и когато се надвеси над нея, тя го блъсна с всичка сила. Той не очакваше съпротива, залитна назад, загуби равновесие и падна. Удари главата си в радиатора на парното и остана да лежи там. Тя очакваше да се изправи и да продължи да я бие, но когато това не стана, се изправи и плахо се доближи до него. Видя неестествено отпуснатото му тяло и се изплаши.

- Франк! – разтърси го. – Франк, защо не отговаряш?

Тялото му се смъкна надолу и тя видя кървавата диря, останала на радиатора. Отзад на главата му, в основата на тила, имаше рана. Разбра, че го е убила и се разплака. Клекна до тялото и продължи да ридае. Не знаеше колко време е стояла така. Когато се съвзе, набра номера на полицията. Останалото ù беше като в сън. Полицаите, разпита, носилката, която отнесе тялото, лекарят, който проми раните ù. Следствието заключи, нещастен случай. Разбраха, че е действала при самозащита и не я подведоха под отговорност. Франк нямаше роднини, така че нямаше кой да заведе дело и такова нямаше. Останаха ù само страхът от изживяното, болката от самотата и няколко публикации във вестниците.

От няколко дни Ерик не беше на себе си. Когато го видя веднага след боя, леля му го попита какво се е случило и той ù каза, че са се опитали да го оберат, но не са успели да му вземат нищо, защото им се е опълчил. Тя му се поскара малко.

- Защо не си им дал каквото искат? Можеха да те убият. Нищо не е толкова важно, че да пострадаш заради него.

После проми раните му и не каза нищо повече. Но в следващите дни разбра, че с него става нещо. И днес, като видя вестниците, се досети. Когато седнаха на масата, го попита.

- С този човек ли се би?

Той погледна вестника, после нея и кимна с глава.

- Какъв беше той на Сесилия?

Той повдигна рамене.

- Не зная.

- Защо си се бил тогава с него?

- Лельо, моля те, не ме питай нищо повече.

Тя се съобрази с желанието му и не повдигна вече този въпрос. Но реши да потърси Сесилия и да разбере какво става. Тъй като не знаеше къде живее, започна да я търси в заведенията, които знаеше, че посещава и един ден я откри. Седеше сама над чаша с кафе и гледаше в пространството с невиждащ поглед. Още като я видя, разбра, че случилото се силно я е разтърсило. Приближи се до нея, поздрави я и попита може ли да седне. Мина направо на въпроса.

- Разбрах от вестниците какво се е случило, но много бих искала да го чуя от теб.

Сесилия я погледна с тъжните си очи и каза:

- Убих човек. Това е.

- Доколкото разбрах, е било нещастен случай.

Младата жена не каза нищо.

- Освен това си действала при самозащита. Той те е нападнал пръв.

Сесилия само кимна с глава.

- Това, което искам да разбера е, защо този човек те е ударил? Ще ми кажеш ли?

- Искаше да направя нещо, което аз не желаех.

- И какво беше това нещо?

Сесилия я погледна тъжно, но реши да ù каже истината. Нямаше какво да губи повече.

- Искаше да се възползва от връзката ми с Ерик, за да го изнудва за пари.

Лелята се намръщи.

- И ти си отказала?

- Да.

- Но преди си правила подобни неща с други мъже?

На Сесилия ù се доплака, но погледна другата жена в очите и кимна.

- Ясно. Ерик е разбрал и затова се е сбил с Франк.

- Да.

- Защо отказа да го направиш с него?

Сесилия не каза нищо.

- Ти го обичаш, нали?

- Да. – прозвуча едвам чуто.

Дълго време двете жени мълчаха. После лелята каза:

- Съжалявам, Сесилия, много съжалявам.

Изправи се и си тръгна. На Сесилия отново ù се доплака.

Седмиците минаваха, а Ерик все още беше мрачен и подтиснат. И един ден леля му го попита.

- Какво те мъчи, момчето ми? Защо не споделиш с мен?

- Не мога да повярвам, че съм бил толкова наивен и съм се оставил да бъда въвлечен в това. Видях една хубава жена и се подведох.

- Само външността ù ли те привлече към нея?

- Отначало да, но после, когато започнахме да се срещаме, си помислих...

Той замълча и лелята попита.

- Какво си помисли, Ерик?

Тъй като не отговори, тя повтори въпроса.

- Какво си помисли?

- Че бих могъл да се оженя за нея. Представяш ли си. Аз женен за жена, която... Стига, лельо, не ми говори за това.

Но тя не се отказа.

- Обичаш ли я, Ерик?

- Лельо, как можеш да ме питаш това?

- Отговори ми, Ерик. Обичаш ли я?

Той въздъхна тъжно.

- Да. Въпреки всичко, което разбрах за нея. Обичам я.

- Тогава иди и я потърси.

- Лельо, ти чуваш ли се какво говориш?

Тя се пресегна и хвана ръката му.

- Виж какво, синко, всички имаме минало. Някои сме живели добре, други – не. Но когато има любов, миналото е без значение. Ти я обичаш, а доколкото разбрах и тя те обича. Франк вече е мъртъв. Какво ви пречи да бъдете щастливи?

Той я погледна с надежда.

- И ти нямаш нищо против?

- Че защо да съм против? Единственото, което искам, е да си щастлив.

Той се усмихна и я целуна по бузата. После стана и отиде да потърси Сесилия. Срещна я на входа, тъкмо излизаше. Тя леко се стъписа, когато го видя. Ерик заговори пръв.

- Здравей! Излизаш ли?

- Здравей! Да. Трябва да си потърся работа. Не мога да живея така, без да правя нищо.

- Имаш ли време да пием по нещо и да поговорим?

- Да. Всъщност не бързам за никъде.

Отидоха в кафенето, в което ходеха винаги. Той отново заговори пръв.

- Сесилия, дълго мислих за случилото се. Зная, че Франк те е използвал, но искам да те попитам нещо. Защо му позволи да го стори?

- Защото, когато се запознахме, бях едва седемнадесет годишна и се влюбих лудо в него. Бях готова да направя всичко, което поиска от мен. И той се възползва от това.

- А сега, въпреки че е мъртъв, още ли го обичаш?

- Не. Отдавна престанах да изпитвам чувства към него.

- Защо не се отказа тогава?

- Опитах, но той не ми позволи. Каза ми, че ако искам свободата си, трябва да се откупя. Онази вечер на приема исках да си намеря някой богаташ, който да ми помогне за това.

- Аз ли бях този богаташ?

- Не. Не зная защо, но не исках да те въвличам в това. Дори се опитах да избягам от теб. Но ти беше толкова настоятелен, а и за пръв път изпитвах нещо подобно и исках да го изживея, макар и за кратко.

- Какво изпитваш към мен, Сесилия?

Тя се смути, но го погледна в очите.

- Обичам те, Ерик. Дори и да не вярваш в това, дори и никога да не те видя повече, аз те обичам и ще те обичам до края на живота си.

За известно време той остана така, загледан в нея. И разбра, че не го лъже. Пресегна се и хвана ръката ù.

- Бог да ми е на помощ, но и аз те обичам. Не зная какво ще ни донесе бъдещето, но искам заедно да загърбим миналото и да се опитаме да бъдем щастливи. Ще се омъжиш ли за мен?

Тя го изгледа смаяно. Мислеше, че не е чула добре.

- Наистина ли искаш това?

- Да.

- Сигурен ли си?

- По-сигурен от всякога.

Тя се засмя.

- Да, съгласна съм да се омъжа за теб.

 

 

© Блага Енева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??