По пътя спират с колата Криси и баща му:

- Качвайте се, ще ви откараме, където искате.

Тя не иска да си развалят разходката с Иво, а после се сеща, че е полицай. Чувството на пълно сливане със земята, когато стъпвайки върху нея я усещаш така твърда под краката си, повея на лекия ветрец върху кожата и косата и собствените ти естествени движения в пространството създават неповторими усещания. Безтегловност на мислите и абсолютен контрол на тялото. Това е моментът, когато съзнанието ти кръжи пред теб, разпръскващо мисли, а тялото извършва почти божествени поклащания под натиска на земното притегляне.     

Обикновено отхвърля услугите и защото, след това, с тях е някак неприятно задължена. Това е наложено  от възпитанието й. Ако се държеше така, както я съветва сърцето, нямаше да бъде толкова предпазлива. Убедена беше дълбоко в себе си, че всеки сам отговаря за своите думи и постъпки и никой никого не  задължава с тях.

Разбира се, по-лесно й е да го отпрати, тъй като трудностите при нея идваха от сприятеляването. Ежедневните теми никога не са я привличали.  

Качват се с Иво отзад . Мъжът я поглежда начесто в огледалото, докато кара. Тя е свикнала. Не се притеснява. Знае, че му е приятно. На повърхността излиза една друга жена и, колкото повече той стои с нея в колата, толкова по–развълнуван изглежда. Винаги е  привличала погледи. Причината обаче за трагичното й и безнадеждно поведение бе, че единствено чрез очите на другите съзнаваше привлекателността  и чара, който има . В огледалото Дара виждаше само руси коси, искрящи със златисти отблясъци и завършващи в едри спирали, лешникови очи, които ставаха съвсем зелени, когато облече сиви или зелени дрехи, правилно малко носле, високи скули и нежна брадичка. Всичко това в съчетание с  почти кръглото й  лице и придаваха невероятно меко излъчване, което за нея си  оставаше невидимо дотолкова,  че все едно притежателът му е слепец.

Сега мъжът говори за  работа си, след като тя  се поинтересува:

- Как върви работата, какво става при вас?- думите изрича бавно, леко свенливо и с усмивка.

-Ох, какво да ти кажа, Дара, все едни и същи разправии. Обикновено имаме толкова много работа, че, като се прибера в къщи, само ям и спя. Нямам време за нищооо...! - гласът му е благ - Случки колкото искаш.

Звучи интересно. Първо споменава интимно личното й име, а после и другите му думи. Накрая млъква, сякаш в очакване на нейния глас.

- Е, чак пък толкова да нямаш време за нищо?

- Сериозно ти казвам. - и той разтегля устни, сдържано по мъжки -  Друго си е с теб да пийнем по нещо. Сега. Искаш ли?

-Не - смее се.

-Защо? А защо се смееш? -  говори мъжкото му его.

 Всеки има своя рецепта, за да оцелее в тоя шибан живот.  Едни се привързват към природата, други - към работата, трети - към децата, спомените, приятелите, богатството и т.н. Дара имаше потребност да се слива с хората. Затова и ги избягваше.За нея нямаше бивши любови. Когато някой се  влее в сърцето й, никога повече не излиза от там и винаги има място за него и, при все това, от нея  лъхаше  отблъскваща студенина.

Не знаеше какво значи да мразиш човек, който си обичал или който те е обичал?  Дълбаеше навътре в душите. По - добре бе да мълчи. Наглед напълно безпреспективни разговори с нея се превръщаха в истинска авантюра или всичко й ставаше безразлично.

Не обичаше семейните сбирки заради приятелките си, защото предизвикваше мъжете им да флиртуват и да правят странни неща в нейно присъствие, без да се съобразяват и от Здравко.

- Как защо, аз дори не съм запомнила името ти.

-Разбира се, Тони! - мъжът започва да тананика една песничка от радиото, така правят всички, когато изпитват радост от нечия компания -  Е, какво реши?

Нищо не му отговаря.

-Деца, искате ли да  отидем в ”Боулинга”?

-Да, да! – отговарят те вкупом и всичко е решено.

”Боулинга” е приятно заведение в центъра на града. В него можеш да играеш или да поседнеш на някоя удобна маса. Малко е хладно, климатикът е пуснат, което прави въздуха в заведението свеж като в ранна утрин, въпреки почти вечерния час.

-Много жалко, че днес паднахме в състезанието. А Иво, горкият, как се преби. Дара не  обича да говорят за несполуки и за минали работи. Не може ли просто да  седим и да се наслаждаваме на мига -  Какво ще пием? -  продължава Тони.

- Чудя се.

- Ех, жени. Питаш ги, а те все не знаят

- Подиграваш се на най-нежните същества на планетата?  -изрича бързо и приповдигнато тя.

-Не! Ааа,  значи могли сме да говорим и от упор. Та, за какви същества казваш?

-Хм, да не би да намекваш за змийската ни природа.

С него се чувства удобно. Децата измолват пари за боулинг. А те просто си бърборят и се смеят. Границата между флирта и нещо по-сериозно е малка. Той е игра на нерви, в която по–увереният определя правилата. Миг невнимание може да ти коства намеци с открит сексуален контекст.

Тони е симпатичен, нищо повече.

- Тогава ще пием бира. Съгласна ли си ! –поръчва той.

-За мен ”Ариана”, а за Иво - кòла.

Той поръчва за него ”Загорка” и още една кòла с две порции картофи.

Когато е в мъжка компания, Дара е най–много себе си. Не обича нагласените неща и всичко минава спонтанно.

На раздяла всичко приключва. Вече не е същата. Взела е телефона на Тони, ако й потрябва. Своя не е дала. Излъгва, че ще отидат до един магазин, за да избегнат ненужното качване в колата, а след това двамата с Иво се прибират в къщи. Часът е около 21.

Здравко тъкмо излиза. Късмет, че се видяха.

-Охоо, къде ще излизаме така нагласени.

-Днес е петък вечер и ще излизам с двама прители- отговаря навъсено, както винаги.

Не му казва нищо повече и той излиза без ”Приятно прекарване”. Надали  щеше да прозвучи убедително, ако го изречеше. Просто й е все едно.

С Иво вечерят набързо, каквото намерят в хладилника, а после всеки  прави каквото си иска.

Дара пуска нета. Влиза първо във Фейсбуук. Не е влизала от миналия петък, когато бе на 15-годишнината от завършването с класа в ресторант  ”Градината”. Има получени съобщения - изпратени снимки от събирането. Гледа първата. На нея, в средата - тя и Иван – загадъчни и усмихнати. Гледа и си мисли ”Иван е много симпатично момче. Бивш танцьор от ансамбъл ”Пирин”, второ поколение. Баща му е известен и пътуваше много в чужбина. Майка му е красива - висока, стройна и руса. Като бяха ученици, се носеха слухове, че я е биел. Иван също е рус, но изперкал. Женен е, с дете. Абсолютно нормален ненормален – от най-опасните. Къде сгреши тя миналата седмица по това време?”

На всичко гледаше с прекалена доверчивост и дори наивност, и за това си поведение заплащаше горчиво не веднъж.  Сега, в 23 часа, когато видя петото поред съобщение ”Спиш ли...”  сърцето й, спокойно до този момент, се разтуптя, а дланите изпотиха. Не бе сигурна кой е подателят, но вероятността да е  някой друг, а не  Иван, бе  малка. Сети се още и на другия ден, след случката в парка какво благо изражение имаше, как в горещината бе сложил риза и гел на косата и как заекваше, докато отговаряше на въпроса й дали я следи, леко изпотен: Не, вчера нали спомена, че обичаш да тичаш в парка. Прилоша й. Такива като Иван са най–страшни. Красиви и болни. Какво значи всичко това?

 Повече не искаше да остава тук, гледайки тези снимки, една след друга и на всичките – тя и Иван. Колко изкуствени са всички. Правят се на весели, запечатвайки във времето една измама, хем  те си знаят, че е такава. Тогава кой се опитват да заблудят – другите. Виж ме и ми завиждай - на мен всичко ми е отлично. Тъжните лица само загрозяват общия спомен и правят неприятно впечатление. Ето, в това е смисълът на изображението. Да ни покаже една манипулация,  съвършено щастие на снимка .  

Влиза в сайта за запознанства. Иво вече спи. Говори й се от душа.

Пише й случайно един мъж, докато чака Златко на линия. На снимката - ръката му някак в близък план. Обожава мъжки ръце. За нея те са най-притегателната част. Носят топлина и сигурност. Казва се Пламен. Завършил е медицина. А тя му казва просто: Пламене, говори ми за любов. Изпраща му свои снимки. И той започва срамежливо, мило... Харесват й всичките му приказки. Не си говорят за това какво работи и какво е семейното й положение. Пламен е джентълмен, изпълнява всичките й молби. Тя го използва като непознато, но навременно другарче. Повече не си писаха никога, но  преживяването с него тази нощ ще го помни, като кратко пътуване до красиво място.

Здравко се прибира  подпийнал. Точно толкова, че да му се развърже езика.

Дара гледа телевизия, когато той влиза при нея със светнали очи.

-Нещо ми подсказваше, че ще ме чакаш. Затова се прибрах толкова рано.

Часът е около полунощ.

-Ами не точно.  Догледах един филм и тъкмо си лягах.

-Знаеш ли защо те мразя! Защото те обичам, а ти мен не и никога не си!

Не искаше да го слуша, защото го знаеше, а той продължи:

- Мразя те заради твоята гордост! Мразя те заради безразличието, което се излъчва от теб.