(или осмисляне на ценностната система)                              

    Горещ летен ден. В такива жеги, красавици бяха предавали Богу дух, ниви бяха изгаряли до последния стрък, хора, със сълзи на очи, бяха правили молебен за дъжд. Сигурно родовата памет беше проговорила у Георги и той изпитваше чувство на обреченост. Как иначе да си обясни това потиснато настроение? Млад, образован, с добра служба и прелестна годеница, той винаги се беше присмивал на приказки за шесто чувство и други бабини деветини. Днес, обаче, въпреки тичането в гората, освежаващия душ и силното кафе, изпито под звуците на Вивалди, Георги не успя да се отърве от предчувствието, че му предстои нещо злокобно. Младият мъж беше дисциплиниран и амбициозен и не можеше да си позволи да остане вкъщи, само заради някакво тъпо предчувствие.
    Той влезе в гаража на модерната си къща и за малко не загуби съзнание. Прозорците на новия му джип, който беше взел на лизинг и почти изплатил, бяха счупени на малки парчета, които покриваха пода. "Но как? Само аз имам дистанционно от гаража, а и вратата беше заключена. Какво се е случило? Това ли ме тревожи цяла сутрин?" шепнеше си Георги. Монологът му беше прекъснат от рязко спускане на гаражната врата. Силна миризма на варени яйца насълзи очите на младия мъж. Докато се опитваше да разбере какво се случва, съскащ глас прошепна:
    - Е, какво сега, Мистър Голяма Работа? Хайде да те видим какво ще измислиш.
    - Кой си ти? Какво има? Разбирам, разбирам. Мисля за прекалено много неща и мозъкът ми е претоварен. Сега ще се обърна и ще се озова в леглото. Всичко, което се случва е кошмар, който сънувам.
    - Това, с телепортацията, е по моята част. Не си дорасъл до там. Доволен съм от егоизма и алчността ти, но още си много далеч от истината.
    Георги видя бледа светлина пред вратата и различи първо чифт червени очи, а после - висока фигура на мъж, облечен в черно. Странникът продължи:
    - Страхувам се, че ароматът ми не ти е по вкуса. Кой беше твоят? А, да - "One million" на Пако. Ако знаеше само какво му костваше този успех! Ама не ти трябва. Тук съм заради теб.
    - Кой си ти, по дяволите?
    - Малка поправка. Не "по", а "над дяволите". Не ме ли позна? Хъм-м, а си наредил онези окултни книги в библиотеката. Помня, че две от тях прочете от началото до края.
    - Слушай, човече, нямам нито време, нито желание за твоите плоски шеги. Казвай какво искаш. Или по-точно - колко.
    - Ха-ха-ха! - зловещият смях на непознатия накара Георги да изтръпне. - Тези пари са си мои. Ти ги спечели, когато отстрани онзи мазен, богу-угоден тип Петко и зае неговия пост. Бързото изплащане на джипа ти е от изхвърлянето на дъртия в старчески дом, а къщата - от хитрия начин, по който попречи на брат ти да се върне от Канада.
    - Тогава, защо...
    - Защо ти натроших джипа ли? Е, и аз имам въпрос. Как можа да кажеш на изкусителната Мария, която толкова пъти те е измъквала от скуката, че вече си сгоден и не искаш да имаш нищо общо с нея и с разгулния живот?! Няма "няма", непрокопсанико! Ти си мой и всеки път, когато се опиташ да живееш праведно, ще те лишавам от една от придобивките ти. Ще загубиш работата си, ще дадеш част от къщата под наем, на годеницата ти ще й писне от вечното ти мъркане и ще стане едно от моите момичета...
    - Никога! Ние с Ели се обичаме. Давай, вземи ми работата. Аз съм най-добрия графичен дизайнер и винаги ще мога да изкарвам пари. Не съм толкова тъп, че да живея с непознати под един покрив. Ще продам къщата и ще си купя нещо по-малко. Някоя обикновена кола пак ще ми свърши работа. Аз, обаче, имам приятели и любов. Това май не го можете в ада, нали?
    - Хубаво. Само че, ще започнеш отначало. За да разбереш, че не съм толкова злопаметен, запомни - винаги ще бъда наблизо и в готовност да оправя простотиите, които ще ти забъркат твоите любов и приятелство.
                                                            * * *
    Една ръка хвана Георги за рамото. Той се сепна и се огледа. Абитуриентският бал беше в разгара си. Петко се опитваше да го събуди:
    -  Напи се, брато. Ела малко на въздух, че ще си проспиш бала.
    - Аз...
    - Няма нищо. Облегни се на мен. Така-а, ставай сега.
    Георги го послуша. Докато отиваха към терасата, пред тях застана Ели. Теменужените ù очи му обещаваха любов. Тя прихвана Георги от другата страна и тримата излязоха на въздух. Животът беше пред тях.