(или осмисляне на ценностната система)
Горещ летен ден. В такива жеги, красавици бяха предавали Богу дух, ниви бяха изгаряли до последния стрък, хора, със сълзи на очи, бяха правили молебен за дъжд. Сигурно родовата памет беше проговорила у Георги и той изпитваше чувство на обреченост. Как иначе да си обясни това потиснато настроение? Млад, образован, с добра служба и прелестна годеница, той винаги се беше присмивал на приказки за шесто чувство и други бабини деветини. Днес, обаче, въпреки тичането в гората, освежаващия душ и силното кафе, изпито под звуците на Вивалди, Георги не успя да се отърве от предчувствието, че му предстои нещо злокобно. Младият мъж беше дисциплиниран и амбициозен и не можеше да си позволи да остане вкъщи, само заради някакво тъпо предчувствие.
Той влезе в гаража на модерната си къща и за малко не загуби съзнание. Прозорците на новия му джип, който беше взел на лизинг и почти изплатил, бяха счупени на малки парчета, които покриваха пода. "Но как? Само аз имам д ...