14.04.2019 г., 15:38  

 Любов или лудост (част 2)

1.7K 2 2

Произведение от няколко части към първа част

2 мин за четене

Софи, винаги се всушваше в думите му, но този път не бе склонна да повярва, втори път с Христо не смяташе да се вижда, ама смяташе, че е грубо да обиждат някого по този начин.

В следващите дни татуираният бохем непрестанно ѝ изпращаше любовни съобщения, това изнерви красавицата, за това тя реши да го помоли да престане. Три дни по-късно София посети клуба отново с идеята да сложи край на всичко това, но дали от опиянението след третото питие, за кураж или заради чаровната усмивка на бармана, тя му обеща да излязат. Седмица по-късно срещата беше факт. Към 22:00 часа Софи се обади на Ицо и понеже за него бе късно за ресторанти, той я покани да пият по едно питие в дома си. Младото момиче прие и веднага тръгна, когато пристигна свалячат я чакаше пред входа, отвори и вратата, когато тя влезе, той свали палтото ѝ, прилежно го закачи. Дръпна стола и я покани да седне, също като в онези ,,банални" любовни филми. Беше се погрижил и да подреди масата. Двамата започнаха да си говорят, разговорът бе толкова приятен, че не усетиха кога стана пет сутринта, а бутилката водка беше изпита до дъно. Странно, но Ицо дори не поиска да преспи с момичето, това беше необичайно, дори невъзможно при него. Славата му на женкар се носеше. Само я изпрати до дома ѝ!

От този ден нататък двамата бяха неразделни! На втората седмица той даде на Софчето ключ от дома си, а на третата я запозна с цялото си семейство. Христо беше 32-годишен, стар ерген, който никога преди е нямал сериозна приятелка. Роднините и приятелите му бяха на седмото небе, а той на всякъде разгласяше ,,Ще я вземам тази жена, скоро и пръстен ще ѝ дам"  София не се притесняваше от факта, че разликата им е дванадесет години, връзката им беше като истинска приказка. Целуваха се, смееха се, излизаха почти всяка нощ. А когато с тях беше и приятелят им, Митко Скалата, хората буквално им завиждаха. Само с появата си можеха да развеселят и най-тъжния човек! Всичко изглеждаше перфектно, но думите на охранителя не излизаха от главата на Софи! Тя на няколко пъти беше намерила любовни кореспонденции на любимия си с други жени, ала бохема я убеди, че всичко е в миналото. Красавицата бе най-щастлива, когато с Христо говориха за деца. Макар, че не беше минало много време от началото на връзката им, тя осъзнаваше, че той е на по-зряла възраст и смяташе за нормално да бърза. Всяка сутрин, красивият барман изпращаше съобщение на любимата си, колко я обича, след което заспиваше изморен от работа.

Една дъждовна февруарска сутрин, София се събуди от вибрацията на телефона.

- Сигурно е Ицо, ще го погледна като се наспя! - помисли си тя в просъница.

Като се събуди, отново не погледна телефона си, мислите и бяха заети от друго, закъсняваше и вече седми ден и тя искаше да провери дали няма да зарадва любимия си с дългоочакваната новина! И да, синеоката красавица разбра, че очаква първото си дете, грабна бързо телефона да съобщи на Христо, когато видя съобщението остана като гръмната: 

"Искам да се разделим, много си малка. Харесвам те, но по-добре, не" - гласеше написаното. 

"Дано си се напил снощи, и за това пишеш тези глупости" - написа тя в отговор, а сърцето ѝ заби толкова силно, че се наложи дори да пие Валедол за да се успокои.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...