Apr 14, 2019, 3:38 PM  

 Любов или лудост (част 2) 

  Prose » Narratives
1005 2 3
Multi-part work « to contents
2 мин reading

Софи, винаги се всушваше в думите му, но този път не бе склонна да повярва, втори път с Христо не смяташе да се вижда, ама смяташе, че е грубо да обиждат някого по този начин.

В следващите дни татуираният бохем непрестанно ѝ изпращаше любовни съобщения, това изнерви красавицата, за това тя реши да го помоли да престане. Три дни по-късно София посети клуба отново с идеята да сложи край на всичко това, но дали от опиянението след третото питие, за кураж или заради чаровната усмивка на бармана, тя му обеща да излязат. Седмица по-късно срещата беше факт. Към 22:00 часа Софи се обади на Ицо и понеже за него бе късно за ресторанти, той я покани да пият по едно питие в дома си. Младото момиче прие и веднага тръгна, когато пристигна свалячат я чакаше пред входа, отвори и вратата, когато тя влезе, той свали палтото ѝ, прилежно го закачи. Дръпна стола и я покани да седне, също като в онези ,,банални" любовни филми. Беше се погрижил и да подреди масата. Двамата започнаха да си говорят, разговорът бе толкова приятен, че не усетиха кога стана пет сутринта, а бутилката водка беше изпита до дъно. Странно, но Ицо дори не поиска да преспи с момичето, това беше необичайно, дори невъзможно при него. Славата му на женкар се носеше. Само я изпрати до дома ѝ!

От този ден нататък двамата бяха неразделни! На втората седмица той даде на Софчето ключ от дома си, а на третата я запозна с цялото си семейство. Христо беше 32-годишен, стар ерген, който никога преди е нямал сериозна приятелка. Роднините и приятелите му бяха на седмото небе, а той на всякъде разгласяше ,,Ще я вземам тази жена, скоро и пръстен ще ѝ дам"  София не се притесняваше от факта, че разликата им е дванадесет години, връзката им беше като истинска приказка. Целуваха се, смееха се, излизаха почти всяка нощ. А когато с тях беше и приятелят им, Митко Скалата, хората буквално им завиждаха. Само с появата си можеха да развеселят и най-тъжния човек! Всичко изглеждаше перфектно, но думите на охранителя не излизаха от главата на Софи! Тя на няколко пъти беше намерила любовни кореспонденции на любимия си с други жени, ала бохема я убеди, че всичко е в миналото. Красавицата бе най-щастлива, когато с Христо говориха за деца. Макар, че не беше минало много време от началото на връзката им, тя осъзнаваше, че той е на по-зряла възраст и смяташе за нормално да бърза. Всяка сутрин, красивият барман изпращаше съобщение на любимата си, колко я обича, след което заспиваше изморен от работа.

Една дъждовна февруарска сутрин, София се събуди от вибрацията на телефона.

- Сигурно е Ицо, ще го погледна като се наспя! - помисли си тя в просъница.

Като се събуди, отново не погледна телефона си, мислите и бяха заети от друго, закъсняваше и вече седми ден и тя искаше да провери дали няма да зарадва любимия си с дългоочакваната новина! И да, синеоката красавица разбра, че очаква първото си дете, грабна бързо телефона да съобщи на Христо, когато видя съобщението остана като гръмната: 

"Искам да се разделим, много си малка. Харесвам те, но по-добре, не" - гласеше написаното. 

"Дано си се напил снощи, и за това пишеш тези глупости" - написа тя в отговор, а сърцето ѝ заби толкова силно, че се наложи дори да пие Валедол за да се успокои.

© Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??