Любов 2 (историята на моите спомени)

2.

Какво се случило после ли..? Случило се така, че баба избягала със своя избраник. Пристанала му. Любов…

А баща ѝ, обзет от недоволство и ярост, че не се зачита волята му, зачеркнал завинаги баба от семейната история. Забравил я и никога не ѝ простил. Богатият ѝ сватбен чеиз, останал непокътнат в раклите на чорбаджийския дом. А тя завинаги се простила с петачетата, които старателно спастряла за бъдещето си от години. Така започнала общата история на баба и дядо. Сега и двамата нямали нищичко. Беден, тежък и мъчен се очертавал животът им. В стаичката, в която се подслонили, нямало нищо – само покрив и голи стени. Милостиви съседи и добри приятели, събрали кой каквото може, за да им помогнат да създадат от нищото дом. В тази малка стаичка, си обещали и доброто, и лошото да посрещат винаги заедно. Нямали си нищо свое. Но той имал нея, тя имала него…. Любов…

Няма да дълбая в историята колко трудно са живели баба и дядо… Няма да се впускам в подробности, че от няколкото им деца, оцелели само три. Няма да ви разказвам и как вуйчо ми – първородният, като малко момче, по донос е обвинен в подривна дейност и хвърлен в ареста, без съд и присъда… Как баба обикаляла със свито сърце шлепа, насред реката, където били въдворени арестантите – повечето били деца, и се молела нейното да е живо… Любов…

Но напук на всички злочестия, на това горестно място се родило едно детско приятелство, което продължило напред в годините. Там, вуйчо срещнал едно момче – Фери и като по- голям батко, му обещал да го пази. Другарски споделяли общата си жалка съдба те, помага ли си, взаимно си давали сили … И така оцелели… заедно… Любов...

Години след това, малкият Фери ще се превърне в най – добрият кардиохирург и светът ще се прекланя пред д-р Александър Чирков – същият този Фери – от шлепа…

Е. П. юли. 2024г.

Следва продължение…