Любов от пръв поглед...
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
На тази история ще повярат само тези, които са се влюбвали от пръв поглед, за останалите - приятно четене и дано го изживеете и вие! :)
Смело мога да кажа, че тази история промени живота ми коренно. Никога не съм вярвала, че ще ми се случи нещо такава, защото никога не съм вярвала в любовта от пръв поглед. Но кой и би повярвал, при положение, че не му се е случвало.
Никога няма да забравя тази случка - беше зима,снежецът тихо и спокойно валеше, покриваше всичко с нежна, бяла покривка, която страшно много отиваше на сивия и мрачен град. Аз стоях на спирката и чаках автобуса, който, странно защо, отново закъсняваше, леко потропвах на едно място и усещах как бузките ми почервеняват от щипещия ги студ. Стараех се да не му обръщам много внимание, защото ставаше по-страшо, по-студено и по-изнервящо. Правеше ми впечатление, че хората все бързаха, никой не се спираше, дори за миг - само да погледне колко е хубав града. Всички бяха замислени и загрижени за нещо, никой не забелязваше другия, минаваха един покрай друг,някои даже се блъскаха неволно, но дори не забелязваха това, просто подължаваха напред.
Чух странен шум зад себе си, обърнах се и с любопитство погледнах назад, там стоеше едно доста красиво момче, с черна коса и зачервено от студ лице. Той ме погледна и се усмихна. Боже, заклевам се: това беше най-красивата усмивка, която съм виждала някога. Имше лека тръпчинка на лявата буза, която сякаш оживя при семплото усмихване, а зъбите - бели, наредени като бисери, светнаха на лицето му. А тези очи - толкова живи и усмихнати, изпълнени с нежност и топлина, а зеления цвят сякаш засилваше магията, която струеше от тях. В един момент се осъзнах, че не мога да спра да го гледам, беше ме срам, но не спирах - изпивах го с очи, събличах всяка дреха с тях... а той не спираше да се усмихва.
Тази идилия бе нарушена от идващия автобус, погледнах го за последен път и се качих. С радост установих, че и той се качи, даже седна до мен. Аз вече изтръпвах, усещах силните му крака как се опират в моите, сега той ме гледаше, а аз сведох срамежливо поглед и се усмихнах на себе си. Изведнъж той ме хвана за ръка, дръпна ме и без да се усетя се озовах в прегръдката му, не се съпротивлявах, беше ми приятно да го усещам, имаше топли и нежни ръце, които галеха косата ми. В следващия миг се озовах на неговата спирка, той ме държеше за ръка и сякаш само с поглед ме попита дали съм готова за следващата стъпка, само кимнах и го оставих да ме води.
Не ни интересъваха имена, думите бяха излишни... сърцето, ръцете, очите... те знаеха какво да правят. Не след дълго се озовах в апартамента му, а там само стояхме и се гледахме безмълвно... беше го страх да ме докосне, усещах го - не искаше да избързва... Понечи да ми каже нещо, но аз се впих като пиявица в устните му и той онемя. Отвърна горещо на целувката ми, ръцете му не спираха да ме галят, а дрехите сякаш сами падаха по пода... Неусетно се озовахме на леглото, не спирахме да се гледаме в очите, сякаш само те бяха важни за нас, нищо друго не ни интересуваше... Телата бяха горещи, при всеки допир те потръпваха от удоволствие... Не се срамувахме - докосвахме се навсякъде, изучавахме се с устни, но не спирахме да се гледаме в очите... Той беше върху мен, нежно отметна назад ръцете ми, промъкна се между краката ми и проникна в мен... първо беше нежен, после груб, но всичко бе толкова възбуждащо, бях на седмото небе (даже и на десетото )... той не спираше, побъркваше ме,хапеше ме, галеше ме, а аз - давах му всичко, което поиска. Усещах се на върха, много скоро щях да изригна като вулкан. И при него беше така, знаех го, четях го в очите му... Не след дълго кулминацията настъпи и за двама ни, в този момент се усетих като лавина, която силно и с невероятна бързина се спуска по склона... Беше толкова хубаво, не исках да свършва, исках завинаги да остана там, на стръмния склон... но, уви,не след дълго вълната премина, а аз се чувствах толкова изтощена, но щастлива... Той ме погледна, усмихна се и ме целуна, след което и двамата се отпуснахме и заспахме сгушени...
Странно нали, всичко изглежда толкова хубаво и беше такова, не вярвах, че именно този човек ще е голямата ми любов - той е; не вярвах, че ще има продължение след тази вечер - имаше, и то три месечно продължение; не вярвах, че ще свърши - свърши; не вярвах, че ще боли - все още боли;не вярвах, че този така нежен мъж някога ще ми посегне - посегна ми; не вярвах, че това ще е най-голямото разочарование в живота ми - е, то е... Но дори и за миг не съжалявам за преживяното с него, независимо от болката, той ме правеше истински щастлива...
© Росица Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря!!!
-
Прекрасно.Увлекателно.Рисува жива картина и те кара да съпреживяваш,докато го четеш
-
Благодаря ти много,Незабравима!
-
Докосна ме този разказ!
Поздравявам те! -
Благодаря за поредн път,Ицо!
-
Хареса митвоята история, Роси!!! Поздрави!!!
-
Благодаря,Кити!
Хубавите наистина са повече и това до голяма степен ми помогна да забравя лошите,но не и да му простя... -
Невероятна история!!!
Тъжен край, но оставаш с хубавите спомени!!!
Дано са повече от лошите! Но понякога, доброто и лошото вървят ръка за ръка! Поздрави, Роси!!! -
Креми,мила,от все сърце ти пожелавам да изживееш само хубавите моменти от историята ми и те никога да не свършват (за разлика от моите)...бъди истински щастлива-заслужаваш го!
Извинявай за сълзите,не съм искала...гуш
Благодаря ти от все сърце за думите,дано си разбрала какво означават те за мен
-
Права си,Романтична,боли или не живота си тече,а ние трябва да го следваме
Поздрав за стиха,мила
Благодаря ти!
Ваня,благодаря и на теб,наистина си заслужава -
Да, дори и да боли си заслужава!
Браво! -
Браво, Роси!
Прочети стиха ми "Боли, но живях" и ...извода е същият!
Прегръдка! -
Благодаря ви много!!!
Дона,благодаря ти,ще го погледна и ще оправя всичко
skakauec1,всичко мина,само хубавите спомени останаха
Иянира,заслужава си да го изживееш,дори и после да те боли -
първо все едно казваш вярваите хора има любов после казваш има я но не е вечна и не е точно идеална, страхотна история браво, страхотно изживяване и дано си придобила страхотен опит
-
Завладяваща история!Браво!Харесва ми стилът ти!Само на места си изяла по някоя буквичка
Поздрав и успехи!!!! -
Благодаря,Ласка!
Усмивки -
Увлекателно разказваш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
