По пътя към дома Даниел размишлява дълго върху чутото от своята нова приятелка. Той постоянно си представяше образа й пред него. Нещо в сърцето му трепереше, разпъпваше се нова любов. Блясъкът в очите му гореше за нея, тя предизвикваше всяка една негова усмивка. Търкаляше се из мислите му и това му харесваше. Беше се влюбил в най-прекрасното момиче, в една приказна красавица и усещаше, че и тя изпитва същото към него. Нямаше търпение да споделят любовта си. Телефонът му звънна. За миг през ума му преминаха хиляди възможни идеи, за това кой би го търсил, но се надяваше най-много от всички да е тя. Той извади телефона от джоба си и прочете името на най-добрия си приятел, който настоятелно го молеше да мине през тях преди да се прибере. Това се стори добра идея на момчето с черешите. Така той щеше да може да сподели чувствата си. Двамата бяха като братя, споделяха всички тревоги и заедно преминаваха през всички трудности, споделяха хубавите моменти и се радваха на щастието на другия. Дани ...