Луиза бе потънала в прегръдката на любимия си и това я караше да се чувства най- щастливата жена на света. Те не говореха, просто се бяха отдали с чувствата и тази прегръдка бе толкова силна, че можеше да размрази всичките ледове в световете им.
- Трябва да ти дам горнището. - изведнъж Луиза се обади. Незнайно откъде и дойде тая мисъл, но тя я изстреля набързо.
- Няма нужда. По-добре го задръж и винаги когато искаш да съм до теб просто го обличай. - усмихна се момчето.
- Добре! А ти как така реши да ми размислиш?
- Имам добър приятел, който ме накара да прогледна и да видя грешките си. Трябваше да ти имам по голямо доверие, какво пък толкова само няколко разговора между стари приятели, нали? - запита ДАниел.
- Да, може да се каже. Но и ти май имаш доста стари приятелки които започнаха да си показват ноктите ми се струва.
- За какво говориш? - не разбираше момчето.
- Днес в училище... Приятелките на ... Как й беше името - Катрин?
- О, да Катрин. Аз видях как реагира и точно тази твоя ре ...