troia (Катя Иванова)
118 3621
25.11.2022 г., 11:16 ч.

Любов в чаша вода 

  Проза » Разкази
819 6 30
2 мин за четене

 

          Моля те Стояне,  налей ми една чаша вода. Нещо ожаднях. – изпъшка жена му. Беше легнала и се бе увила като коледен подарък с няколко одеяла.

-          Ами стани си налей.  Не си малка.  – измърмори нервно  той. Беше се загледал в поредната турска  сапунка, а и главната героиня беше хубавица.

-          Знаеш, че ме боли кракът от операцията. Току що легнах да си отдъхна. Хайде, де.. Нали ти сготвих?!

-          Ами  това оставаше ...да не готвиш. И без това цял ден нищо не правиш. – продължи да нарежда той без да сваля поглед от екрана.

-          Стояне!!! Само една чаша вода искам от теб. Какво толкова ще ти стане ако ми налееш и подадеш? Аз как се грижа за теб? –  извика жена му.

-          Ами аз 30 години издържах теб и децата! Това не се ли вижда? Остави ме на спокойствие! Един филм не мога да изгледам .

И кавгата започна. Понеже имаха дълъг семеен живот миналото  като  стара вещица оживя с всички грешки, обиди, лъжи и сметки. Накрая Стоян зачервен и изнервен напусна

полесражението. За щастие и в кухнята имаха телевизор, а и бирата щеше да му е подръка.

Жена му  дълго време не успя да заспи. Имаше болки и  не стана да утоли жаждата си.

На другия ден беше крива, но когато приятелката й баба Гина, започна да се оплаква от своя мъж само я посъветва:

-          Не му се сърди за дребни неща , приятелко. Не му обръщай внимание. Въпреки всичко той те обича. Любовта не е в едно цвете, в една усмивка или в една чаша вода. След дълъг семеен живот  тя е много повече, много по-голяма.

Баба Гина кимна умислена.  Не я попита нищо. И направи добре, защото дълбоко в себе си и двете чувстваха, че не е вярно. Само че, не им се обсъждаше.

 

 

 

 

 

 

  

© Катя Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не мога да нося на бой, така че го изключвам напълно от любовните трепети.
    Наистина уважението е най-важно както и малките жестове. Те стоплят душата. Поздрави, Наде!
  • Любовта е, любовта не е... Започнеш ли да я дефинираш, се превръща в: аз колко дадох, ти колко взе. Няма ли уважение, нищо няма. Една от най-популярните поговорки тук е:
    "Които се бият, те се обичат" Дали?
  • Здравей, Ина! Понякога се случва едно да мислим, а друго да говорим като моята героиня. Наистина на тези сърдечни вълнения най-добре подхожда ракийка. Чудесна идея.🙂 Благодаря ти.
  • "Любовта не е в едно цвете, в една усмивка или в една чаша вода."- точно обратното си мисля, но щом "и двете чувстваха, че не е вярно" значи е въпрос и на народопсихология, ..., а и култура - ако беше ракия сигурно щеше да й налее
  • Пепи, така е.
  • "После не си говорят въобще, докато пак се скарат." - Джаки! 😂
    Поне да се карат като във вица "- Жена, хайде да влезем в мрежата като хората, да не ни слушат децата и комшиите!" 😄 Същото, само с едно ниво по-цивилизовано 😉
    Бракът е договор, основаващ се на интереси, изгода, търсения, общо бъдеще и т.н.
    Любовта е споделяне на чувства, бракът и връзките са споделяни на животи.
  • Благодаря ти, Тони.
    И аз имам същите наблюдения. Нямам обяснение как живеят с години така. Много хубав анализ.
  • За съжаление повечето от двойките не общуват правилно помежду си. Някои въобще не общуват, живеят като съквартиранти. И когато стане спор, изваждат кирливите си ризи от началото на връзката си, става скандал. После не си говорят въобще, докато пак се скарат. Това е ежедневие и те просто не знаят друг живот. За съжаление. И приятелките няма да помогнат. Хубав, достоверен разказ!
  • Да, така е Стойчо.
    Ами всеки има своите предпочитания.
  • Катя,приказките са художествени мечти,които са полезни с изводите си,защото даряват опит и мъдрост.
    Но реалността предлага други сюжети.
  • Петре - 👍
  • Днес е Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените и затова има публикации на тази тема. И аз не знаех, но сега го казаха по новините. Казаха, че 12% от мъжете също били жертви. Моралното малтретиране не трябва изобщо да се подценява.
    Благодаря ти, Пешо! Приятна вечер!
  • Преди малко прочетох в някакъв сайт, че и в България имало физическо малтретиране над жените,...но аФтУрката там, и дума не обелва за моралното малтретиране. Но ето ти Катя, го разказа.
    Хареса ми .Не само имането или нямането отприщва неуважението в семейството, просто някои са така възпитани.
  • Здравейте Смути и Стойчо! Радвам се, че сме на едно мнение за семейният живот. Не трябва да се премълчава и трябва уважение между партньорите.
    Стойчо, не мога да преценя кое ще е по-интересно, защото аз си харесвам повече предната приказка за баба Яга. Тя е художествена измислица за разлика от тази история. Това ме натъжава, но трябва да се пишe и по такива теми.
    Благодаря ви!
  • И аз да се наредя за опонент!Но не на една от двете страни:Стоян си има бира и телевизор,а жена му болка след операция...
    Липсата на разбиране и уважение,е основата за незачитане на личността.
    Катя,пишеш дискусионни разкази,които са оригинален сценарий за нашия социален живот!
    Поздравления!
  • Семейният живот тежи десеторно повече с всеки премълчан, преглът и необсъден проблем.
    Хареса ми, Кате!
  • Значи съвсем съм била убедителна в "гнева" си, Катя! Мач, сериал, все тая, Пепи, но ако той беше болен, сигурно и без да се лиготи, тя ще бди над него! Защото жените са по- други...И пак си промуших старомодното мнение!....Докосна ми някаква струна...
  • Ами ние с Пепи се шегувахме. Пепито е весела душа.
    Напълно съм съгласна с теб, Иржи. Има и такива взаимоотношения. Благодаря ти!
  • Иржи 👍😄 ами ако гледа мач човека, може и някой зад врата да отнесе, тръгнала да му се лиготи, тя!
  • Страхотна тема си развила, Катя! Ако се позоваваме на "старомодното" мислене, което се повтаря при всяко бракосъчетание, че "..в радост и тъга, в здраве и болест...и т.н" да вървят заедно, не ще приемем отношението на твоите герои...Сега...и бракове почти няма, няма ги и думите, но би трябвало да е останало едно единствено нещо- уважението, сменило горещата любов, предизвикала общото съжителство, сега наречено брак. Жената и болна е била и е сготвила, а той какво е правил през това време? И сега му се гледа филм!! Добре че вече не наричат жената "нежния пол", ми тя отглежда един нежен пол в панталони...Приемам мнението на Пепи за шишето с вода като майтап, ирония...Не само има фалшиви стоки, но и отношенията станаха такива...
  • Така е, Пепи. Жената да лежи и да мълчи. Кой я пита какво иска?
    За дренките си напълно права. Ще се изтърпят още малко.
    Извод: Жената трябва да е съобразителна и да не нарушава спокойствието на мъжа си с дреболии.
    Пепи, благодаря ти, че ме разсмя. Не искам да е много сериозно, но случаят е малко такъв.
  • На мъжа му се гледа филма, тя го прекъсва. На жената точно тогава й се припила вода 😄Един дол дренки! Господ си е събирач.

    Пп
    Да си е взела шише с вода и да си лежи и пие колкото иска, но не! И тя си търси внимание, но след толкова години съвместно съжителство всеки си търси неговото.
  • Здравей, Блу! Каквато и липса да има тук не я пожелавам на никой. Все пак затова е семейството, за да си помагат в трудни моменти. Сърдечни поздрави!
    Привет, Лина! Според мен винаги боли, но за пред хората - няма такова нещо и всичко е нормално. Благодаря ти. Поздрави и на теб!
    Скити, това е история, която е по-лесно да се напише, отколкото да се сподели. И аз като теб се замислих.
    Хубав и весел ден и на теб!
  • Да, Кате, напълно те разбрах! От финалните изречения на разказа става ясно за премълчаването на истината и за подтисканата болка! Аз просто си поразсъждавах! Ти ме накара с твоя разказ
    Хубав и усмихнат ден!
  • Истината, която не е призната по-малко ли боли? Много ми хареса разказа. Поздрави!
  • И аз мисля като Скити. Едва ли любовта е удавена в чашата с вода. Става въпрос не толкова за любов, колкото за липса на човещина.
  • Здравей, Скити! Да, напълно съм съгласна с теб. Думите на героинята ми са нейните официални разсъждения, а премълчава истината от която боли. Всяка жена усеща дали е обичана и уважавана. Някои се самозалъгват.
    Наистина ми е тъжен разказа и съжалявам. Благодаря ти за хубавия коментар. Поздрави и на теб!
  • И на мен ми хареса, Кате! И малко ще поразсъждавам... Правилно казваш, че любовта не е в цвете или в усмивка, но аз мисля, че може да е в чаша вода... В този случай липсва уважението, а без него не виждам как може да има любов... Също си мисля, че след много години съжителство, любовта може да угасне, но остава уважението ако тази любов е била истинска! Не знам дали се изразих правилно.
    Всъщност, разказът ти е тъжен! Поздравявам те!
  • Благодаря ти, Георги.
  • Хареса ми.
Предложения
: ??:??