Любов в чаша вода
Моля те Стояне, налей ми една чаша вода. Нещо ожаднях. – изпъшка жена му. Беше легнала и се бе увила като коледен подарък с няколко одеяла.
- Ами стани си налей. Не си малка. – измърмори нервно той. Беше се загледал в поредната турска сапунка, а и главната героиня беше хубавица.
- Знаеш, че ме боли кракът от операцията. Току що легнах да си отдъхна. Хайде, де.. Нали ти сготвих?!
- Ами това оставаше ...да не готвиш. И без това цял ден нищо не правиш. – продължи да нарежда той без да сваля поглед от екрана.
- Стояне!!! Само една чаша вода искам от теб. Какво толкова ще ти стане ако ми налееш и подадеш? Аз как се грижа за теб? – извика жена му.
- Ами аз 30 години издържах теб и децата! Това не се ли вижда? Остави ме на спокойствие! Един филм не мога да изгледам .
И кавгата започна. Понеже имаха дълъг семеен живот миналото като стара вещица оживя с всички грешки, обиди, лъжи и сметки. Накрая Стоян зачервен и изнервен напусна
полесражението. За щастие и в кухнята имаха телевизор, а и бирата щеше да му е подръка.
Жена му дълго време не успя да заспи. Имаше болки и не стана да утоли жаждата си.
На другия ден беше крива, но когато приятелката й баба Гина, започна да се оплаква от своя мъж само я посъветва:
- Не му се сърди за дребни неща , приятелко. Не му обръщай внимание. Въпреки всичко той те обича. Любовта не е в едно цвете, в една усмивка или в една чаша вода. След дълъг семеен живот тя е много повече, много по-голяма.
Баба Гина кимна умислена. Не я попита нищо. И направи добре, защото дълбоко в себе си и двете чувстваха, че не е вярно. Само че, не им се обсъждаше.
© Катя Иванова All rights reserved.
