,,Един ден
ще спрем да си казваме
,,Чао, сбогом за сега!".
Няма да ни се налага повече.
Ще си шептим само ,,Лека нощ!",
докато двамата заспиваме един до друг!"
Педро събираше своя багаж в хотелската си стая. Оправяше куфара си. Нагъна прилежно дрехите си, докато, всъщност, в главата му бе пълен хаосът. Педро плачеше отвътре, докато сетне не се стекоха сълзи от очите му. Бързаше. Ужасно бързаше да се махне от тази хотелска стая, от града, а също и от страната. Но нещо за миг го накара да спре действията си. Той седна на ръба,там, в ъгъла на леглото, замислен. Почувства как сърцето му бие жално и му се прииска да завие като ранен вълк. Вместо това обаче, той само си позволи да си припомни какво го бе докарало дотук: именно, едно момиче, неговата любов, неговата слабост, плам и страст.
-Алма... Ти ме доведе до тук...-прошепна Педро сам на себе си в стаята.
Не след дълго- той тръгна. Напусна хотела си. И потегли за летището. Идвайки неговия ред да се качи в самолета, преди да се отправи къ ...