Любовната кулминация (Разказ)

,,Един ден
ще спрем да си казваме
,,Чао, сбогом за сега!".
Няма да ни се налага повече.
Ще си шептим само ,,Лека нощ!",
докато двамата заспиваме един до друг!"

                                         Педро събираше своя багаж в хотелската си стая. Оправяше куфара си. Нагъна прилежно дрехите си, докато, всъщност, в главата му бе пълен хаосът. Педро плачеше отвътре, докато сетне не се стекоха сълзи от очите му. Бързаше. Ужасно бързаше да се махне от тази хотелска стая, от града, а също и от страната. Но нещо за миг го накара да спре действията си. Той седна на ръба,там, в ъгъла на леглото, замислен. Почувства как сърцето му бие жално и му се прииска да завие като ранен вълк. Вместо това обаче, той само си позволи да си припомни какво го бе докарало дотук: именно, едно момиче, неговата любов, неговата слабост, плам и страст.
                                                   -Алма... Ти ме доведе до тук...-прошепна Педро сам на себе си в стаята.
                                                   Не след дълго- той тръгна. Напусна хотела си. И потегли за летището. Идвайки неговия ред да се качи в самолета, преди да се отправи към него, Педро чу гласа ѝ, гласа на любимото си момиче. Това бе Алма.
                                                  -Педро! Педро!
                                                  -Алма?
                                                  -Педро, стой! Умолявам те!
                                                   Педро, виждайки тъжния и ранен поглед на любимата си, се запъти в обратна посока- към нея. Прегърна я силно, а ръката си постави на главата ѝ отзад.
                                                 -Педро...Не ме оставяй тук сама...в тази Испания. Моля те...-плачеше момичето.
                                                 -Защо, Алма? Защо?-шептеше ѝ мило Педро.
                                                 -Защото осъзнах, Педро...
                                                 -Какво, какво осъзна, малко момиче?
                                                 -Че те обичам!
                                                  Думите ѝ шокираха ума, душата и сърцето на мъжа. Педро, испанецът, я погледна, проговаряйки ѝ:
                                                 -Но знаеш, че полицията ме издирва, нали?
                                                 -Да, знам, знам, мой Педро...-поклати глава Алма. -Но искам да дойда с теб! Не си представям себе си, живота си тук, цяла Испания без теб!
                                                 -Алма...Опасно е за теб! Аз съм забъркан и с престъпници и ако не успея да те опазя от тях, от полицията да не те вземе от мен, няма да мога да си го простя. Разбираш ли? Разбираш ли, ти, пламенно момиче?!
                                                 Алма не се сдържа. Педро също. Целунаха се- така че не можеха да си поемат дъх.
                                                 -Ще се върна за теб, Алма!
                                                 -Обещаваш ли ми, Педро?
                                                 -Мъжката дума е най-вярна, момиче с голямо сърце! Най-вярна...
                                                -Ще ми липсваш!
                                                -О...И ти на мен, и ти на мен!- и с тези свои думи Педро целуна любовта на живота си- този път по челото. И преди да тръгне да се качва в самолета, той се обърна за последно към нея и ѝ рече и като любовник, и като баща:
                                                -Един ден ще спрем да си казваме ,,чао, сбогом за сега"! Няма да ни се налага повече. Ще си шептим само ,,Лека нощ!", докато двамата заспиваме един до друг! И запомни от мен, че... дистанцията е само препятствие, тест, който иска да види докъде би пропътувала любовта!
                                                 Педро потегли. Самолетът излетя. Педро прошепна:
                                              - Алма... Ти ме доведе до тук... Защото...те обичам!
                                              -Педро... Обичам те, където и да си!
                                               Две сърца прошепнаха взаимно имената си. Тъй както се бяха заобичали, сега горяха пламенно един за друг. И щяха да минат години, години преди отново те да се срещнат пак. Но Педро щеше да познае момичето си, а то щеше да познае момчето си- там, на същото заветно място, на което си продумаха с ласка прощаване, на летището. А дотогава, тяхното прощаване, бе и любовната кулминация на връзката им: в очакване и трепет да се видят отново един друг.