Любовни пътеки
на божието цвете
Седим си с колежките в общинската служба "ЕСГРАОН" в родния ми град Гоце Делчев и си бъбрим. След обед е. Работа никаква. Навън един припек - не е за разправяне. Да си подадеш носа - ще плувнеш в пот. Само в стаята се диша - нали от миналата година имаме климатик. Пет жени сме в стаята - голяма - като хале, пълна с шкафове и документи. Аз съм най-старата. Остават ми още няколко години до пенсия. Младите човъркат нещо по компютрите, а ние - по-старите предпочитаме да си приказваме. Като обсъдим всичко от деня, та преминем през клюките из махалите ни, после поразчепкаме политиката и докато се огледаш - работният ден свършил. Заключваме стаята и се втурваме да напазарим за вечеря или да посвършим някоя къщна работа.
- Пфу, компютърът ми заби, тъкмо си довършвах тетриса - изпъшка най-младата ни колежка Верка. Току що завършила гимназия - една млада и оперена, всичко знае, от всичко разбира.
- Какво да кажем ние, като тридесет години без компютър работим, пък ...