Превръщам се в сянка. Все по-осезаемо е.
Легнах и дишах цигарата си. Врязвам се в спомените и режа на едро. Мисля си "Като по чудо съм останал жив/а" и "Нищо не си спомням". Люшкам се на онази люлка - "ту мъж, ту жена, ту мъж, ту жена'' и все по-тихо става.
Бедрата ми пулсират и съм телесен. Болезнено телесен съм. Биографията ми щеше да е кратка, като изреченията и думите, които подхвърлям ежедневно в контекста на "просто така".
Заслужава ли си...
Моите приятели...
Аз...
Имам две думи за моите приятели.
Хей, тази песен е за тебе.
Бягам... В главата са намерили място безконечни мигове на простота и усещания, приключения на някои си Таран и споменът за някой си Наиф...
В баничарницата отсреща правят кадаиф в тава.Той яде настървено от кадаифа в тава - затова е с разстроен стомах, оплешивява, пуска корем, влачи се по улиците, а когато го гонят от "Славянска беседа", се обръщат към него с "Господине". В България има добри обноски. Ние сме добри хора.
Даже организираме парад... Любовен парад. В него вземат участие всички... моите приятели и аз.
© Кийра Трава Всички права запазени