ЛЮБОВТА БОЛИ
Студена декемврийска нощ. Вали сняг, затрупва улиците. Клоните на дърветата се полюшват. Вървя по правата алея и сякаш вървя в бездънен тунел. Всичко около мен е тъмно, сиво, без капка сладникав цвят, какъвто и да е той. Студеният вятър пронизва дрехите ми, но аз не го усещам... Усещам само болката в сърцето, която ти ми причини. Тя ме раздира. Болката от раздялата... Боли ме от това, че ще остана сама... Боли ме от това, което сме преживяли заедно. Тази болка се впива в мен и се скатава в някой тъмен ъгъл и се храни и с малката радост, която ми е останала. Любовта си отива и раздяла настъпва. Пред очите си виждам теб и всичко, което ти ми причини, изпитвах отново всяка твоя хлапешка постъпка, болката убива любовта. Бавно изстиват спомените. Чудя се защо толкова боли? Защо това се случва на мен? Защо? Въпроси изникват в съзнанието ми... и пак питам "Защо? " Едва ли се чувстваш и ти като мен, едва ли изпитваш това, което изпитвам и аз... Знам, казваха ми "Не се влюбвай, мом ...