23.03.2016 г., 21:19 ч.  

Твоята Жулиета 

  Проза » Разкази
724 1 5
9 мин за четене

      Тя беше разплакана, но и усмихната. Сълзите от трепетно вълнение се стичаха по кадифената ѝ кожа, носейки със себе си малките частички от гарвановата маркова спирала, която подчертаваше сините ѝ очи. Тоалетната беше неподдържана, въпреки привидно лъскавия си вид, но пък притежаваше това огромно огледало, в което Злати искаше да огледа шикозния си грим. Опитът за зряло поведение на 16-годишната дама беше осуетен от напиращите в нея чувства, както и от последвалите горещи сълзи.

      „Хей, сладурче, ела с нас вкъщи! Купонът ще е далеч по-разгорещен там“ – примамливите думи на Асен отекваха гръмогласно в ума на разнеженото момиче. Вълненията от стройното му тяло, черната коса и изтънчения, прелъстителен стил, не ѝ позволяваха да си поеме дъх.

      „Дали ме помни? Дали може да види онова невръстно и обикновено момиче, което бях миналото лято, когато се запознахме? Може ли да оцени усилията, които положих, за да бъда съвършена за него? Дали ще ги помисли за смехотворни, но и някак романтични?“ – хиляди хаотични въпроси заплитаха съзнанието ѝ в неминуемата мрежа на фаталното привличане. Злати пооправи грима си, добави си още един слой от новата скъпа пудра, за която беше молила родителите си цял месец, прибра я в червената си чантичка, и смело се запъти към новите си приятели.

      – Я, златното момиче се завърна! Чакаме те от десет минути, какво прави вътре? – заваляно заговори Силвия, която често присъстваше на събиранията в дома на Асен.

      – Виж ти, нали уж беше благочестива? – закачливо каза Камен, лигльото на компанията. – Забавлението преди всичко, нали така, хубавице!

       – Защо не ми кажеш кога тръгваме, вместо да говориш празни приказки? – нагло каза Злати. – Доскуча ми тук.

      Силви я слушаше, но не чу последните ѝ думи, защото беше заета с това да оглежда тялото на приближаващия се Асен. Младата руса ученичка направи жалък опит да се отърси от опиянението си, след което се взря палаво в 24-годишния студент.

      – Май тръгваме, а? – попита тя, олюлявайки се от престъпното количество водка, което беше изпила.

      Той кимна утвърдително. Четиримата от знатната му група, както и Злати, тръгнаха след него като покорни кученца. На излизане се разминаха със завистливите погледи на кварталните смотаняци, които можеха да си позволят само най-евтиния алкохол.

      – Какво става там? Защо Никол е в безсъзнание? – притеснено каза Златина, възмущавайки се от състоянието на силно гримираната Никол. – Тя е много мило момиче, никога не пресича границата така! Тук има нещо нередно, трябва да се уверим, че е добре!

      – Пука ли ти, сладур, въобще как ги познаваш тия? Да се оправят! - отговори високо Асен и заглуши надигащите се в момичето притеснения, като обгърна тялото ѝ с ръка. – Бялата рокличка е супер, но ми се иска да не е на теб...

      Тя се изчерви от дискретния шепот. Усещаше топлината на дъха му и неповторимото излъчване на този, за когото всяко момиче мечтае. Но за нея той не беше просто готиното богато момче. Злати имаше душата на идеалист. „Винаги съм знаела, че под тази безразлична и студена маска се крие едно чувствително и ранимо момче. Той е емоционален, вътрешно нежен и крехък. Виждам как ме гледа, не съм поредното момиче за него. Мога да му дам повече от секс. Мога да сваля не дрехите, а страховете му, да стигна до извора на същността му...“ – мислеше си тя.

      След час всички лудуваха в апартамента на Асен. Алкохолът, пилеещите се бели прахчета и съблечените дрехи бяха навсякъде – по масичките, коженото черно диванче, а и по пода. Силната музика не пречеше на никого в тази част на града, все пак Пловдив си имаше своите тъмни, но и едновременно с това луксозни кътчета.

      Злати виждаше красиви картини във въображението си, чиято искра не можеше да бъде загасена дори и от всичко, което беше изпила през тази дива вечер. В ума ѝ витаеха образите на приказки, в които тя беше специалното момиче. Тази, която можеше да види сърцето на Асен. Тази, която не копнееше за скъпите му подаръци и елитните среди, а за красотата на душата му. Тя щеше да му помогне да усети любовта, а не само плътската страст. Бе готова на пълна метаморфоза, за да стигне до него. "Всичко за любовта" – в това се изразяваше житейската философия на Злати.

      Кестенявата ѝ коса се движеше в ритъма на тялото ѝ и подчертаваше дупето, за което се беше трудила във фитнеса. Сърцевидното лице и симпатичното бретонче поставяха акцента върху искрящите ѝ сини очи, докато приглушената светлина се плъзгаше по меката ѝ млечна кожа, а бялата къса рокличка контрастираше със ситуацията, до която беше стигнала, за да спаси своя позорен принц и да докосне сърцето му.

      – Вземи си още, има много, човече! – извика Симеон на Камен.

      – О, сега ще го молим ли? Хората, дето купуват от мен, се избиват, а аз ще му се моля! – засмяно каза Асен, а очите му засияха по един дяволски начин, докато следеше Злати с влажния си поглед.

      – Голяма сладурана, а! Има нещо в нея. Не е като другите... – каза Симеон.

      – Абе, става, добре изглежда. – отговори Асен, надигайки чашата с уиски.

      След като приключи с поредната чаша, се запъти към Злати.

      – Сладурче! Как е? – попита той.

      Невероятно е, много ми харесва! - тихичко каза тя. Почувства се засрамена от погледа му, който хищно се разхождаше по тялото ѝ.

      – Мм, забавно е... – дрезгаво каза Асен и погледна жадно в очите ѝ. – Знаеш ли, защо не дойдеш да се позабавляваме?

      – Нали това правим? – притеснено каза тя.

      – Романтичка ли си? – запита я Асен. Недвусмислена насмешка се прокрадна по устните му.

      – Не знаеш колко много. - отговори тя, а в очите ѝ се появи ярък блясък.

      – Ее, тогава не може да ме изпускаш. Утре ще се събудиш в красива стая, ще излезем да закусим на любимото ми място. Така започва любовта, нали? – той говореше със странен тон, който тя избра да не приеме и осъзнае като саркастичен. Все пак вярваше в това, че можеше да види душата му, която бе по-златна и от името ѝ.

      – Всички говорят за гледката от стаята ми, можеш да видиш безброй звезди. Не ти ли е любопитно?

      – Звучи чудесно, наистина. Знаеш ли, ще пийна малко и след това може да ми покажеш, а и ще имаме възможност да поговорим. – усмихнато рече тя.

      – Ето това вече е добра идея! Ще те изчакам, сладурче.

      В главата на Злати преминаваха мисли, които я успокояваха. Все пак нямаше нищо лошо в това да си поговорят и да се опознаят. „Мечтая да се докосна до него от месеци. След като любовта ни живее в мечтите ми от милиони часове, трябва да съм глупачка, за да изпусна шанса си! Може би точно тук и сега ще бъде сложено началото на връзката ни!“ – повтаряше си тя, след което се запъти към стилната масичка, затрупана с алкохол.

 

* * *

 

      Слънцето беше изгряло преди часове, а Злати все още не бе в състояние да стане от леглото. Бавно отвори очи и се огледа. След няколко минути си спомни не само къде е, а и какво се е случило. Обзеха я смесени чувства, в нея бушуваха бури от мисли и емоции. „Не съм го планирала, но много връзки започват така. Нямаше как да устоя...“ – опитваше се да се оправдае пред себе си младото момиче. Спомни си за обещанията му, така че нямаше търпение да закуси с любимия. Точно като в приказките или пък като по филмите. Нетърпението разгаряше плътта ѝ. Всички щяха да ги видят заедно и да разберат, че този път всичко е различно, този път той е истински влюбен...

      Тя заприпка щастливо, плувайки в слънчевата светлина, като ентусиазирано и игриво дете. Веднага потърси огледалото, за да е сигурна, че изглежда перфектно за него. Трескаво затърси чантичката си, за да си сложи поне яркото предизвикателно червило. В един момент нещо я стресна. Той не беше в апартамента. На нощното шкафче не лежаха букет бели рози и ароматен ягодов сладкиш, а пренебрежително разкъсаната опаковката от един кондом, както и едно смачкано късче хартия.

 

 „Моля да върнеш ключа на портиера, когато излизаш. Предупредил съм го. Може да пробваме пак някой път, когато си свободна. Но пропусни днес, че е петък, ще ми налитат много колежки, ха-ха. :)”

 

       Злати седна на леглото. Дишаше мъчително и възбудено, а сърцето ѝ препускаше, сякаш принадлежи на врабче, изправено пред неизбежната си гибел. От очите ѝ, дълбоки и бистри като езера, потекоха сълзи. Но този път не от вълнение, а от огорчение. Тези сълзи не бяха придружени от усмивка и пеперуди в стомаха...

      Тя вдигна захвърлените си дрехи от пода и се облече. Не осъзнаваше напълно ситуацията, но имаше с какво да се утеши. "Литературата ми е седми час днес, може да стигна бързо, ще обсъждаме любовната жертвоготовност на Жулиета“ – зарадва се тя. Но след минута историята на Ромео и Жулиета ѝ се стори една лъжовна измислица, тялото ѝ се тресеше от гняв, спиралата от вечерта се разтичаше по ангелското ѝ лице.

      „Какво пък? Защо да е измислица, лъжа? Защо и аз да не умра за любовта...?“ – покорно и нежно прошепна тя, смесвайки своята собствена фатална отрова от масичката на греха. Преди да изпие сместа, Злати обърна бележката на Асен и написа на обратната ѝ страна:

 

"Ти може и да не си моят Ромео, но аз съм твоята Жулиета..."

 

 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Защо ли си знаех още отначало, че няма да е принца на белия кон тоя тутманик!
    Харесах! Поздравите ми!
  • Да! Тази история е измислена, но подобни на нея са обичайна реалност. И най-тъжното е, че същите лъжи за любовта, за приятелството между половете и секса, са широко популярни и заложени в последните поколения! Безброй са жертвите от този начин на мислене и поведение, скъпоценни души биват осакатени, съсипани и погубени. И пак обществото подкрепя с безразличие, толерантност и медийна манипулация тези неща! Не апелирам за прилагане на власт срещу това, но за промяна на сърцата, мислите и поведението на всеки от нас.Да се знае истината и да се обучават младите във правилно мислене и поведение е много по-необходимо и важно от това да се знае правилника за движение и да се завършват шофьорски курсове и изпити за управляване на автомобил! Трябва всеки човек да знае Правилата на живота и да се научи да управлява добре себе си, за да избегне инцидентите и катастрофите! Този разказ е пример как невежеството и лъжата унищожават живота ни!
  • Благодаря! Живях заедно с тези персонажи, докато създавах историите им. Макар и въображаеми, те ми донесоха повече реалистични емоции, отколкото някои житейски случващи се ситуации успяват да внесат в света ми.
  • Еха! Браво бе, момиче! Наистина съм впечатлена!
  • Хареса ми.
Предложения
: ??:??