Отварям тефтерчето си и след цифрата"едно" и точката, изписвам едро буквата "Ф".

Всички останали след това, пиша аз бавно и четливо. Научих този номер в университета по време на краткото ми студенстване, когато на една лекция чух от преподавателя думата "сугестия"и тя ми хареса. И когато по-късно научих значението й, надниквайки в речника, веднага си помислих, че дори само това да ми е от полза от двете години следване, то ми е напълно достатъчно...Защото, ако искаш да успееш на всяка цена в този живот, то от всички важни неща най-важното е да се научиш да внушаваш на другите да правят това, което ти искаш да правят и да го вършат убедени, че така трябва. Научих още, че ако умението да внушаваш какво трябва да правят другите е важно, то още по-важно е да се научиш да си прилагаш автосугестия. И аз с времето се научих.Запиша ли нещо в малкото си тефтерче, трябваше да стане, да го направя.

    Затварям тефтерчето, защото чувствам как увереността ми се завръща. Завръща се усещането ми, че единствено смъртта е по-силна от мен и нищо друго.

      -Джим веднага да ми се яви, нареждам на секретарката по телефона и след минута той връхлита в стаята ми заедно с паниката и гнева, с който бе изхвърчал преди малко. Но му е достатъчен миг, за да притихне, да стане отново хрисим и послушен като ловджийско куче, защото го приковавам с поглед и той веднага разбира, че моята паника, която бе видял в очите ми преди малко, не е била, че просто така му се е сторило, следствие на уискито или белия прашец, който той тайно смърка.

    - Веднага разбери къде е трупът на Филип!- нареждам му аз с тон, който не търпи възражение.-Издънката е твоя, така че гледай да се поправиш преди да съм се вкиснал!

     -Шефе, някой е прибрал трупа на Филип. В моргата го няма, полицията нищо не знае. Разкажи ми още веднъж какво се случи, как точно се случи-пита Джим с почти хленчещ глас и бърше ли, бърше потта от лицето си.

     Това ми прави впечатление. Та той си е хладнокръвен убиец. Може да отреже главата на дете, без да му трепне окото. Може да убие когото му посочиш, стига заплащането да е по неговия ценоразпис. Бе го правил толкова пъти и сега като го гледам толкова притеснен, няма как да не се питам защо и от какво. Почти съм обеден, че не изчезналия труп на Филип го притеснява толкова очевидно, но в същото време все още не ми се иска да допусна, че в тази мистерия и той има пръс. И в същия този миг решавам, че не Джим, а аз лично трябва да разнищя загадката, ако искам да не ми дойде до главата още една изненада, още един гръм от ясно небе.

    -Джим, върви да се наспиш първо-казвам му аз неочаквано и за мен самия с грижовен глас.

      Джим обаче, продължава да отпива уиски направо от шишето и да повтаря:

     -Няма труп, труп няма...

     - Не ме ли чу какво ти казвам, Джим...Отивай да си лягаш!

      Джим излиза и докато го прави си мърмори:

     -Този път може и да го загазим. Всички можем да го отнесем...И все пак, когато оставам сам, вместо спокойствие, чувам тишината в стаята като копнеж на бурно море, в което плувам, без да виждам бряг. Спохожда ме мисълта, че човек в моето положение не мисли какво ще прави на сушата, а как да стигне до нея и нещата сякаш си одват на мястото. Или поне такова  усещане ме навестява, докато решавам окончателно да взема случая в свои ръце. На вълка затова му е дебел врата, защото сам си върши работата, дори и когато е заедно с глутницата.

                 Имам един специален човек. Един много специален, ако изобщо прокурорите могат да се нарекат "специални" и още по-малко човеци. И все пак за мен той е специален, а за момента бих казал"много специален". Не защото само за последните 3 години от моя джоб към неговата банкова сметка бяха изтекли няколко милиона, без да се виждаме и без да си говорим по телефона дори, ами защото той бе единствената надеждна скала в бурното море на живота ми, в която се бяха разбили не една и две големи вълни, решили да развалят спокойствието ми. Този път, обаче , няма как...

Срещата ни щеше да бъде лична/тет-а-тет/, защото как иначе мога да го накарам да намери духа на Филип, да реши сам по какъв начин Джими,чието земно пътуване бе към края си, да предаде Богу дух.

        До срещата ми има повече от час. Току-що съм се измъкнал тихомълком от офиса и съм отседнал в безлюдно крайпътното заведение извън града, въпреки да знам, че старият ме чака, че е бесен от това явно незачитане на думата му и авторитета му, който смяташе, че има пред мен и целия свят. Отпивам от билковия чай и за последен път си опитвам да разговарям човешки с Джими, защото въпреки очевидното, все още не ми се иска да повярвам, че ме предаде...

       - Знаеш ли, Джим, тя си отиде, избяга ми под носа, а й дадох всичко...Живееше си като царица при мен...Такава неблагодарност, че просто не мога да измисля какво да бъде наказанието й...

       -Махни с ръка и я забрави. Толкова жени има около теб-ще ми подхвърли той злорадо...

       - Прав си, приятелю! Но тези жени са като нощни пеперуди...Кръжат около лампата и накрая изгарят...Елиза беше нещо друго...Тя е нещо друго за мен, как да ти го обясня...Знам всяко цвете, което е посадила и разцъфнало в дума ми, а аз не си падам по цветята. Знам как ухаят розите в гардероба ми, макар и по наредбите да не си падам...Изпитвам удоволствие от неща, на които никога не съм обръщал внимание преди тя да се появи в живота ми...

       -Слушам те и не мога да повярвам, че точно ти говориш такива приказки. Май,че си хлътнал здраво по нея, а това е само още една причина да я забравиш, да простиш великодушно-ще обобщи лицемерно Джим, докато си мисли какъв лигльо съм всъщност, какъв ревльо...

        Познавам го добре и знам, че той не е от тези, на които им пука кой обича и кой мрази.За него хората се делят само на две. На такива, които имат и дават пари и на останалите, които не трябва да са живи. Ето защо го харесах навремето, ето защо ми спечели доверието. Защото в живота само като него са истинските, неподправените хора.

        - Не знам, вече нищо не знам-ще му отговоря аз и ще се правя на по-объркан и безпомощен, отколкото всъщност съм. Та колкото и да съм потънал в блатото на въпросите без отговори, все пак не ми е изпила чавка мозъка, та да си споделям вълненията точно с човек като Джими. Та аз ли не знам, че чувствата, и особено любовните чувства, са като затвор за всеки, който цени свободата си, който гледа на живота такъв, какъвто е в действителност , а не такъв, какъвто на някои им се иска да бъде.

       - Не я мразя. Джим, повярвай ми, но колко ще струвам аз, ако не наказвам строго предателствата на хората, които се въртят около мен, както се върти земята около слънцето и се греят от моята сила, както земята се грее от него. За предателствата няма прошка, Джим. И да знаеш, че само чувството за мъст и озлоблението правят човека истински решителен, а любовта... Защо ли изобщо някой е измислил такава глупост в отношенията между хората, след като те прави подвластен, смирен и отстъпчив лигльо. Ето какво носи любовта. Както и доверието, Джим. Най-добре е човек да не ги пуска в душата си. Сам виждаш докъде ме докараха...Аз да се чувствам изоставен, измамен, а отгоре на това да изгубя купища пари, ако позволя да се стигне до развод.