30.05.2014 г., 21:53

Любовта на кактусите

1.2K 0 1
3 мин за четене


 

  Те живееха в две отделни саксии на един и същи, слънчев балкон. Не се познаваха, дори не подозираха за съществуването на другия. Бяха отделени от кипри, разноцветни стръкове мушкато; приветливи, висящи петунии; няколко овални кактуса и оранжево искрящи „камшици”.

  Той беше засаден доста по-рано, беше пораснал нависоко. Листата му бяха  дълги, мечовидни – тъмнозелени, с редуващи се вълнообразни, светли ивици; месести и гладки. В края си завършваха с остър, опасен шип. Някои погрешно го наричаха „Столетник” и се вайкаха, че няма да доживеят цвета му, но истинското му, каталожно име беше Сансевиера или „Индийски меч”. Беше непретенциозен. Цветовете му бяха бели, дребни, събрани в гроздовидни съцветия – на пръв поглед неподредени и грозновати, но всъщност – много нежни и крехки. Той ревниво ги пазеше и  прикриваше, поради което всички си мислеха, че е лишен от благодатта да цъфти и да радва околните. Този, който имаше щастието да се докосне до тях, оставаше възхитен, очарован и пленен. Сърцето му се изпълваше с благост и щастие

  Тя беше от вида Echinocereus Nivosus. Беше ниска, мъхеста, с дълги, октоподоподобни листа, източени надолу подобно на змийски езици. Цялото й тяло беше защитено от остри и твърди  иглички, между които растеше опасен, „стъклен” мъх.  Както всяка жена, тя беше любопитна да узнае всичко наоколо,  да обсъди всички и да се докосне до всяко ново събитие, случващо се на родния балкон. Въпреки това беше горда и саможива и рядко допускаше някого на близко разстояние. Мнението й беше миродавно, не понасяше някой да ù противоречи. Беше самовлюбена и недостъпна. Горко, обаче, на този, до когото Ниве, както я наричаха,  се докоснеше. На мястото на съприкосновението оставаха ситни, досадно боцкащи власинки, които можеха да бъдат отстранени само с помощта на лупа и пинцета. Ако не бяха премахнати навреме, тяхното въздействие можеше да достигне до сърцето на човек или животно и да се загнезди там, дълго и болезнено. Отделяха се вещества, подобни на опиати, които поставяха индивида под тежка  зависимост – той чувстваше непреодолима нужда ежедневно да се докосва до нея. Тогава в плътта му се впиваха още повече власинки, които още повече го обсебваха. Получаваше се един омагьосан кръг, от който беше почти невъзможно да се избяга.

  Тя цъфтеше много рядко – обикновено около десетата си година – малки лилави цветчета; едва доловимо и нежно ухаещи. Деликатният им аромат можеше да бъде уловен само от неуморните, жужащи наоколо пчелички или от чувствителните сетива на някои от съседните цветя, живеещи на балкона. Появата на цвят у нея беше истинско събитие, траеше кратко и можеше да бъде предизвикано единствено от влюбени, въздушни целувки на някой, подобен на нея.

  Индийският меч бе точно този. Той инстинктивно усети нейните пърхащи феромони.  Божественото ù ухание изпълни сетивата му с чувствена красота и младост. Скритите, бели камбанки надникнаха иззад ревнивите си, остри пазители и свенливо наклониха главици към неочакваната животворна симфония.  Някаква неописуема хармония затрептя във въздуха около двамата и душите им политнаха от пламенен възторг. Той се влюби истински и неудържимо, а Ниве разцъфна и разпръсна финия, лилав аромат на своята кактусова нежност. „Мечът” се  поддаде на непреодолимото любовно изкушение. Феерия от неземно красиви, нежни  звуци обля развълнуваните им същества. Паяжинно-леко, нетленно докосване обагри в омая влюбения миг. Този момент беше един, щеше да остане единствен и незабравим. Миг на неповторимо вълшебство, чиято жарава щеше да гори в сърцата им за цял живот. Ефирното, пеперудено единение на това гальовно изящество извая незаличимите им спомени и остави непорочна следа в техните порцеланови души. Фините, „стъклени” власинки на Ниве не успяха да го докоснат физически, но онeзи съвършена непоквареност и топлина се разтвориха в неговата същност и щяха да го съпътстват през целия му съзнателен живот.

  Разделиха ги.

  Отново в двата края на омразния балкон.

  Слънцето вече не беше същото.

  Съседите не бяха същите.

  Животът не беше същият.

  Не беше…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Ханджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Я, да видим какво се препоръчва тук
    Ооо, като цветна милувка, нежна, ухаеща, обична и... малко тъжна в края.
    Много ми хареса, много!
    (оцвятяването е очеизбождащо, натрапи ми се, на МЕН, на друг може и да се хареса, незнам... )

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...