18.04.2007 г., 16:17 ч.

Любовта на Соломон 

  Проза
1316 0 3
5 мин за четене
Разказът е вдъхновен от Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)
Здрач се спускаше над зелените поляни, а цар Соломон вървеше, привел замислено глава. Той отиваше да срещне сунамката, по която бленуваше сърцето му отдавна. И много пъти бе ходил да я гледа, много слова на любов бяха изрекли устата му.
Тя беше прибрала стадото си и седеше близо до голямо дърво, величествено разгърнало клоните си над нея, сякаш я пазеше от някого.
Тя прегърна мъдрия цар, като невеста, която ще бъде разделена от възлюбения си.
Каза й Соломон :
- В много сирийски книги търсих мъдростта на човешкия замисъл, но ти ми даде това, което е извън всеки замисъл и всяка мъдрост. Овчарке, синът на Давид иска ръката ти! Досега жена не съм познал, но – ти си моята избранница! Много царици и дивни, знатни красивици потърсиха моите ласки, но мъдростта ревнива е. На нея аз отдадох живота си. Но сърцето ми теб избра, обикновена овчарка, изпълнила с любовен трепет всяко кътче на моята душа!
Сунамката отстъпи крачка наза ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радислав Кондаков Всички права запазени

Предложения
: ??:??