26.12.2009 г., 11:44

Любовта с нощта поражда ден

1.2K 0 2
1 мин за четене

 

Любовта с нощта поражда ден

 

Залезът се скри, замъквайки със себе си деня с цвят на кехлибарено капучино, примесен с мрак - черен кофеин с горчив шоколад. След  като вдигна медноцветната си завеса ,той откри сладкия аромат на лунни цветя. Месечината блесна като оголена кост, около нея се разпиляха като снежни зарчета безбройни звезди – някои древни като ранния мрак, а някои новородени като полуизписана нотна тетрадка. Тъй се роди и моят вечен копнеж по нощта, бездиханен като лунна соната, но жив като пламък, обгърнал ръждиво есенно листо. Върху ми се посипаха звездни усмивки и нежно разгърнаха устните ми във вечерна песен. Ледени снежинки засипаха пламъка в очите ми и създадоха възраждаща пепел. От нея изникна огнен феникс, бурен като януарски вятър и горещ като жива жарава. Той беше началото. Литна към небето, оставяйки като комета диря от жега след себе си, отнасяйки стихийното ми нестихващо сърце, туптящо буйно в грабливите му нокти. Изпепели Луната с плавни махове на мощните си криле, стрелкащи парещи езици и тя, изгорена, но от любов, се оттегли, хвърляйки нежни майчински погледи към страстното ми сърце. Фениксът го погълна, сетне се сви на топка, сякаш покосен от внезапни скръб и срам. Светлината все още рикошираше в месечината и се връщаше отново към него, сетне го обгърна и облече в мрак и без това обгорения ми поглед. Дупка, оставена сякаш от цигарен фас, се появи в съзнанието ми. Когато отново съумях да надигна натежалите си клепачи, зърнах огнено кълбо в небето, хвърлящо като прежда мрежи от лъчи върху ми... Роди се денят! 

                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нощна Сянка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами като мразиш не чети бе, Грете! "Елементарно, драги ми Уотсън!"(Шерлок Холмс). Не е нужно да обиждаш личното ми творчество. Постарала съм се да го напиша и това е моя труд. Ако имаш критика моля да се обосновеш поне и да ми обясниш какво не ти харесва!
  • О, как мраза да чета е такива...

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...