СКРЪНДЗАТА
Цено Скръндзата беше заможен човек. Наред с търговия­та, той имаше доходи от чифлика край града. За него врачани мюзевири казваха „негова пара съ не турчи". Та около Петровден той наел за косач Сандо Наковинята, един здрав, едър и работлив врачанин. Спазарили се и Цено му казал:
- Те ти таа торба с яденье. Шъ са обадиш на багджията и шъ напраите таратор. Вода има на стублата, а за кисело шъ откинете един гроз игорида. Я ша дода довечера да вида к'во си свършил.
Закачил торбата Сандо на косата, преметнал я на рамо и клеф, клеф, та на чифлика. Косил цял ден само на краставици и вода. Привечер привършил и отишъл на къщата, където багджията бил запалил огнището и правел качамак. Тъкмо изтърсвал качамака и пристигнал Скръндзата. Като го ви­дял, Сандо бръкнал в торбата, извадил една пожълтяла крас­тавица, набучил я на дървения шиш и започнал да я пече на жаравата на огнището.
- К'во праиш, бе Сандо? - запитал учудено Скръндзата.
- Реших да използвам жаравината, та да приготва нещо ...