ПОДОЧУТО
Нещастието ни събра в една болнична стая за дълго. А известно е колко дълги са там дните и нощите.
Умен и интелигентен осемдесет годишен човек ми споде­ли мъката си. Бил заможен търговец. Имал и чифлик с много плодородна земя. Дълги години нямали рожба. Накрая, вече в зряла възраст, Господ ги дарил с момче. При раждането съпругата му починала. На плещите му легнала грижата с отглеждането и възпитанието на единственото му чедо.
Народната власт му отнела едрата градска собственост - няколко къщи, магазини и складове в центъра на града. Не след дълго взели чифлика и той останал на улицата. Приюти­ли го негови роднини. Капак на всичко било „въдворяване­то" му като спекулант на язовир Копринка. Детето растяло без майчина грижа, ласка и бащински контрол.
Демокрацията реституирала част от заграбените имоти и разрушения чифлик. Годините и лагерите си казали думата. И ето го сега в болничната стая.
В неделен ден идваше синът му на свиждане. На послед­ното беше довел и сина си - внукът ...