30.09.2025 г., 11:12

Мъжът с жените

191 0 0
1 мин за четене

Три жени седяха на масата в заведението.  Една руса, една червеникаво- руса и една черно -руса. И тези три жени тихо си говореха и тихо се усмихваха една на друга. Отпиваха  бавно от чашите си. В едната чаша кафе в другата чаша вино, а в третата уиски. Дърдореха си тихичко. И тогава едната от тях погледна към вратата и притаи дъх и замъгли поглед с клепки,  а другите две извиха лебедова шия, към влизащите мъж и жена.

Настаниха двойката на маса. За нея мартини, за него нищо, само вода- с кола е. Дърдореха си тихичко, а пръстите им се докосваха. На другата маса с трите жени, които отпиваха жадно пресушените чаши почти. Русата плачеше тихо навела глава и от време на време поглеждаше изпод клепки към тях, а червеникаво-русата избухна в смях и речта и бе червена точка и осемнайсет плюс, замисли се и пак -уста червена точка,  осемнайсе плюс. Черно русата се усмихваше ехидно, запали цигара и погледна към тях. Мъжът мечта бе на съседната маса,  но не с тях.

Измина време, някой дръпна стола и при тях седна жена загледана през прозореца на заведението, а отсреща фитнес на открито.  Жената заплака, а онзи опъва някакви ластици, от устата и осемнайсет плюс,  червена точка. Ластиците се отпускат, тя пали цигара, усмихва се ехидно.  Жените си тръгват една по една. Остава тази , която дойде с мъжът, а той е на фитнес отвън. И вижда, как някаква пета минава от там и тръгва с него отново в кафето

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Коева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...