Мадам Пени, родена Пена, ремонтирала името си на Пенка, модернизирала се на Пени, огледа хола. Всичко е като че наред. Все пак, мина с мокрия парцал плочките. Обичаше ги тя, много ги обичаше. И редовно овлажняваше. Та гостите да видят и си кажат каква добра домакиня е.
Нищо, че мъжът й пак щеше да подскача от влагата. Да носи чехли като гражданин– не е в западна къща, я…
Така…
Камината е изчистена от него добре. Нямаше как да е иначе – беше го дресирала правилно и той си знаеше какво е длъжен да направи. Което, разбира се, не му спестяваше ценните указания и постоянните натяквания. Един мъж без контрол е като мустанг в прерията. Трябват юзди, необходимо е обяздване, як мундщук, твърда ръка… А понякога и бич…
Все пак – бръсна с проверовъчната гъба по камината. Да, бе – изчистено, но нека види, че работата му е под контрол. Гъбата блестеше, обаче тя показа невидимо петно на примерно застиналия съпруг. За всеки случай…
После огледа подредените в камината цепеници и премести едната на сантиметър. Това го научи от политиците. Отиват при някакъв паметник да поднасят уж венец. Ама нито пари са давали за него, нито го носят. Обаче – войници го полагат и политикът пристъпва, оправя уж някаква лента и… Пише си в актива свършена работа…
Такаааа…
Сега трябва да излезе, да обиколи магазините, да пийне кафе и бяло вино с приятелките, да се покахъри, че всичките са коя вдовица, коя в трети развод, а горката Пени още е с оригиналния съпруг…
Зает ден я чака…
А, тоя още е до нея…
Погледна го и той мигновено изчезна в кухнята. Трябва да готви – какво се мота? Мадам Пени до печката не стои – не обича кулинарията, не иска и да знае как се готви. Бъркани яйца, варени макарони… А, да – и една супа даже може да скалъпи…
Но това – друг път…
Сега я чакат по-важни дела. Ония скубли сигурно вече я обсъждат. Използват момента…
И мадам Пени полетя към живота…
© Георги Коновски Всички права запазени