Магарето, което вярваше на чутото
Пасеше си на върха на хълма бавно и разсеяно. Чорбаджията го върза за познатото колче и замина по свои си работи. Хич и не погледна подире му – знаеше, че оня ще отиде до крайната къща на вдовицата Гана. Благодари се, че не го остави да пасе там. Щото тревата около двора отдавна беше опасана от селските магарета.
А тук е тихо, спокойно, полезно…
Пасеше с удоволствие. И остави мисълта да си тече като селската бара – леко, безшумно, сред тиня и рапаляци…
Нямаше защо да мисли. Когато си с юзда, че и вързан за колчето – какво мислене? Лапай и се надявай да е повече време така. Щеше да е – познаваше си стопанина колко е смотан и пипкав като болна кокошка. Даже вдовицата нямаше да го размърда…
Сетне щяха да се приберат, чорбаджията да седне на софрата, да си пусне малкото радио, стопанката да донесе една запотена чаша с ракия, да сложи вкусната салата /ех, да я добараше, ама…/, гласовете да разнасят новини, а оня да надига чашката и да коментира чутото…
Магарето много-много не обръщаше внимание на думите от радиото. За него бяха важни командите, а вечер такива нямаше. Затова предъвкваше снопа зелена царевица и отдъхваше…
Всъщност, понякога чуваше, даже запомняше нещичко. Според реакциите на човека. Например, поклати глава скептично, когато някакъв взе да разказва, че – видите ли, по тия земи имало големи шарени котки, наричани тигри.
Тигри… Котки… Котки тук имаше, ама го заобикаляха – веднъж един котак се опита да скочи на гърба му и едва избегна острия шут. От тогава котките бягаха…
Та имало, рече някакъв, и големи котки. Хищници…
Бе, човешки му работи… Приказват ги едни… Тигри, вълци, лъвове… Няма подобни, няма… И оня от радиото каза – няма! Гарантирано няма!
Трябва да му се вярва – иначе защо ще го напъхат в малката кутия, та да обяснява на останалите…
А там, в края на гората…
Магарето вдигна глава. Я! Голяма шарена котка?!
Да, бе…
Няма вече такива, нали го казаха по радиото…
И наближава?
Сигурно е от жегата. И друг път му се е струвало, че вижда някакви неща в горещината на баира – къде летящи къщи, къде четящи хора… Все измислени неща…
А тоя шареният иде…
Привижда му се… Казаха – имало преди десет хиляди години. Магарето не знаеше колко е това, ама щом го казват…
И се засилва…
Привижда му се, не може ония гласове да лъжат, я…
Нещо от слънцето е… Трябва да вярва на чутото, щото ако не се вярва… То може и други неща да се окажат верни…
Вече е на няколко метра… Засилва се….
ЪЪЪЪЪЪЪ…
/Натам картината е цензурирана и е само за лица над 12 години при желателен родителски контрол./
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
