Три края - Hollywood   -   Bollywood   -   Futureworld  

   Тримата успешно пристигнаха във вилата – тя беше в малко китно селце. Постепенно всички страхове се уталожиха и животът започна да тече нормално. Кора беше най – щастлива – в двора се появиха всякакви животинки – котки, кучета, пилета. Рос ходеше замислен, а Ана се опитваше да разбере какво точно се беше случило през тези пет години. Той обикновено отговаряше с по една – две думи, но една вечер, на чашка се отпусна и заразказва :

   - Отдавна се човърках в сферата на психотрониката и беше страхотно. Един голям инвеститор ни събра в екип, просто искаха да видят какво можем да сътворим – не очакваха кой знае какво, но накрая бяха възхитени. От целия спектър информация, която излъчваха хората трябваше да декодираме всеки елемент от мисловния процес, да ги отделим  и класифицираме, наблегнахме на позитивните емоции за да моделираме заучени сцени и да ги върнем обратно към тях. Получи се перфектна виртуална реалност. Първоначално в представленията синхронизирахме сцените с физически обекти, но впоследствие симулацията беше напълно виртуална. Най големият проблем беше, че с психиката си играехме както си искахме, но физиологията беше големия препъни – камък. Ако някой оставаше в симулатора по дълго от два дена, изпадаше в кома и … е, намериха се решения. Колегите изнамериха начин да поддържах жизнените функции, хората живееха в будна кома и в съзнанието им всичко беше наред – танцуваха, смееха се, общуваха … и през цялото време лежаха.

   - Разбирам – промълви Ана – ами – науката си върви, но … да си играете така с хората?! Това е ужасно!

    - Знам. В началото ме мъчеха такива съмнения, но постепенно се потопяваш в тази сфера и всичко изглежда превъзходно … Особено когато се почувстваш горд – в съвсем непозната сфера прилагаш всичките си умения и усилия и – то РАБОТИ! После пак – след няколко такива успехи всичко странично … колкото и да е важно, колкото, дори и да е ужасно … остава встрани и като зомбиран продължаваш …

   Двамата замълчаха отпивайки от питиетата си …

   - А за брат ми …?

   - Ух , това си мисля! … Този взрив в склада не беше случаен! Един колега реши, че като взриви сървъра ще унищожи тази язва, но … системите за защита са многобройни. Мислех си – ако спрем захранването на квартала … там има генератори за резервно захранване – ползата ще е никаква – десет секунди … хм .. РЕАЛНОСТ ! И после – същото. Трябва нещо … по – генерално…

   - И – не мога да се измъкна от тази дупка! Това е … Параграф 22 ! … Цопнал си в блатото и не можеш нищо да направиш ! … Това е по силите на много хора и … А такива центрове вече са ги нацвъкали почти навсякъде – в града има поне седем!

< 5 минути мълчание>

   - Ана, всъщност имам няколко налудничави идеи … Не знам дали ще искаш и дали ще имаш сили да …

   - Рос … тази язва ще продължи да се разширява – за сега сме далеко, но … и тук ще дойде … А и ТИ – как си представяш че ще е живота на Кора ??

   - Хм , трябва всичко да обмисля за десети път. Грешки не трябва да се допускат … НИКАКВИ !

   След няколко дни, след обстойна подготовка, оставиха Кора в едно съседско семейство и се отправиха към града …

Край 1              HOLLYWOOD

   Това, което им направи впечатление когато пристигнаха, че градът беше абсолютно пуст, ако не се броят птиците и уличните котки. Спряха колата пред старата си къща и нахлупили каските

   - По принцип вътре няма жив персонал, предполагам, че безпрепятствено може да проникнем и да се поразходиме. Това, което трябва да направя е с моите пропуски да достигна до главния ключ на сървъра … Ти си до мене – на едно въженце разстояние, оглеждай се за брат си. Обикновено хората вътре са почти статични и за препоръчване е да ги заобикаляш – няма да ти направят нищо.

   - Ъ – хъ – Ана стисна ръката му - Дай пет!

   - Дай пет! И … дръж здраво късметлийското си медальонче 😊

   После беше лесно – всички помещения бяха препълнени с хора – кой прав, кой легнал, кой се поклащаше в бавен танц … стигнаха някаква блиндирана врата, Рос сканира картата си … и … разби защитния капак и изключи главния прекъсвач , а после за по – сигурно потроши всичко вътре с някакъв лост.

   Ефектът беше – навсякъде се разля обилна светлина, червените аварийни лампи замигаха и се включи аварийната сирена. По стените светнаха стрелки, указващи  посоката на изхода. Хората постепенно са размърдаха и в очите им се забелязваха леки наченки на смислен жив поглед. Рос избираше пътя към изхода, а Ана шареше с очи и търсеше брат си … Хората бяха много … Двамата излязоха навън и застанаха до колата, наблюдавайки излизащите хора, които изглеждаха като актьори в зомби – филм … На десетата минута се появиха колите на специалните части, командосите наобиколиха магазина, но – просто наблюдаваха излизащите хора …

   И тъй, като този край е в стил Hollywood … на изхода се появи двойка бавно пристъпящи зомбита, държейки се за ръце – братът на Ана и … първата й приятелка… !

   … Ами – такивамити работи драгими читателю – на екрана се появява едно голямо

END

   И по – нататък – надписи … главното е, че НАШИТЕ победиха и са на свобода … пуканките са изядени … фойерверки в очите и облекчение в очакване на безоблачно бъдеще …

Край 2           BOLLYWOOD

   С цел заангажирането на читателското или зрителското внимание и внасяне на положителни емоции … Този край почти не се различава от предния … като прилагам следната изненада …

   След като Рос и Ана паркираха колата пред старата къща (с каските на главите), той извади знаменитото куфарче, помогна на антенките да се разтворят, преплете пръсти за късмет и … включи яркочервена флашка с надпис

ВИРУС

   Рос не напразно беше загубил пет години в тази дупка и с особено злорадство пипна деликатно базата с критерии за човешките емоции – просто замени целевите параметри от

УДОВОЛСТВИЕ и ЩАСТИЕ > ... на ... > СТРАХ и УЖАС

   Двамата се бяха дегизирали съответно като червено – кафяви дяволи, с рога върху каските и дълги черни вирнати опашки отзад. Събитието изглеждаше потресаващо – вероятно вътре цареше какафония от тълпи демони, дяволи, змии, летящи прилепи и дракони ... тълпи крещящи хора изскачаха през вратите на магазина и побягваха нанякъде – сигурно и те самите не знаят накъде. Зомбиращата система си работеше нормално и Ана и Рос се вписваха идеално в общата суматоха.

   И тъй, като този край е в стил Bollywood … на изхода се появи двойка бягащи зомбита – братът на Ана, прегърнал първата й приятелка, яростно махащ със свободната си ръка … По нататък го знаете

END

Край 3         FUTUREWORLD

(реално страшен)

   Още с приближаването към града, двамата забелязаха виещия се черен дим. Пожар беше изпепелил всички къщи, гледката беше потресаваща. Няколко пъти ги спираха хора с оръжие облечени в черно и им проверяваха документите. От старата им къща бяха останали овъглени греди и оголени стърчащи стени. И табели – ‚Частна собственост на ****** ‘ . Магазинът обаче беше непокътнат. Пред него имаше върволица рейсове, в които се качваха бавно излизащите от магазина.

   Двамата бяха впери погледи към изхода с надеждата да видят познатите лица …

‚Вие няма да притежавате нищо, но ще бъдете щастливи‘

… се въртеше в главата на Рос един плакат от магазина …

…😊…

   На връщане към вилата спряха колата на една малка бензиностанция насред нищото и видяха … Сара Конър, бременна с Джон, седнала в джипа с кучето до нея говорейки на диктофона си послание до неродения си син. Мексиканчето й направи снимка и каза :

   - Идва буря !

   - ЗНАМ ! – отговори Сара

      Панорамна картина – безкраен прав път през огромната равнина по който се отдалечава джипът на Сара … в далечината се виждат очертанията на Скалистите планини над които са надвиснали черни облаци (*)

Край , този път – край

... Дали следва ... вие ми кажете

…😊…

(*) Линк към 'Терминатор 1' , 1:40:20 часа https://playtube.tv/watch/%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80-1984-%D0%B1%D0%B3-%D0%B0%D1%83%D0%B4%D0%B8%D0%BE_hMpLiRme63kacRr.html