8.10.2005 г., 18:23 ч.
Майсторът на снежни скулптури
2 мин за четене
Майсторът на снежни скулптури
От векове се носи легендата за младият скулптор и неговите чудни фигури... Той живял в едно селце накрай света, сгушено като малко кученце покрай една величествена гора. Селцето било малко и хората се познавали. Изхранвали се със земеделие, ловували диви животни в гората и ловяли риба из вировете на реката.
Велес бил млад момък, чийто занаят бил да вае скулптури от камък и да ги продава на пазара. Той правел чудни фигури на животни, на митологични същества, на знайни и незнайни люде... Хората се прехласвали пред неговото изкуство и купували фигурите, за да ги държат в домовете си като амулети против уроки. Те казвали: “Като живи са твоите изделия, Велес!”
Една зима страшна буря се извила над селото. Снегът засипал дворовете на къщите и пътищата станали непроходими. Студът сковал земята навред. Велес нямало откъде да намери материал за своите фигури, нито можел да излезе на пазара, за да продаде вече приготвените. Затова той решил да извае фигура от сняг. Излязъл на двора и започнал своята работа. Вятърът веел и като хала свирел в ушите на младия момък. Снегът трупал преспи и спъвал работата му, но скулпторът не се отказвал, а със същия плам продължавал своята работа. Три дни и три нощи той ваел чудната фигура и на третия ден я завършил. Когато се изправил пред своето творение, той видял прекрасната скулптура на една неземна красавица! Да, Велес бил направил фигура на девойка с невиждана красота, изваяна сякаш от някое божество. Тя била толкова перфектна, че изглеждала като жива. Доволен от своето творение, момъкът се прибрал на топло в къщата си да пренощува.
На сутринта се събудил и веднага излязъл на двора да види какво става с неговата фигура. И що да види ?! От нея нямало и следа! На мястото, където стояла снежната скулптура на младата девойка, имало само локва вода. Съкрушен, Велес легнал на леглото си и изпаднал в дълбок сън. Треска го повалила и той горял, измъчван от страшни пламъци.
Късно през нощта, момъкът се събудил от някакъв леден допир по челото си. Отворил очи и що да види- пред него стояла снежната фигура на девойката, но жива! Тя го хванала за ръка и двамата политнали навън през бурята.
Никой не знае дали това е сън или истина, но когато слънцето изгряло и настъпило утрото, Велес бил събуден от чудно хубава девойка. Тя галела челото му и се усмихвала нежно. Оттогава минали много години. Велес и девойката се оженили и останали да живеят в малкото селце накрай света. Момъкът ваел чудно хубави фигури, а младата му съпруга ги продавала на пазара. Така си живеят и днес двамата... в селцето накрай света...
От векове се носи легендата за младият скулптор и неговите чудни фигури... Той живял в едно селце накрай света, сгушено като малко кученце покрай една величествена гора. Селцето било малко и хората се познавали. Изхранвали се със земеделие, ловували диви животни в гората и ловяли риба из вировете на реката.
Велес бил млад момък, чийто занаят бил да вае скулптури от камък и да ги продава на пазара. Той правел чудни фигури на животни, на митологични същества, на знайни и незнайни люде... Хората се прехласвали пред неговото изкуство и купували фигурите, за да ги държат в домовете си като амулети против уроки. Те казвали: “Като живи са твоите изделия, Велес!”
Една зима страшна буря се извила над селото. Снегът засипал дворовете на къщите и пътищата станали непроходими. Студът сковал земята навред. Велес нямало откъде да намери материал за своите фигури, нито можел да излезе на пазара, за да продаде вече приготвените. Затова той решил да извае фигура от сняг. Излязъл на двора и започнал своята работа. Вятърът веел и като хала свирел в ушите на младия момък. Снегът трупал преспи и спъвал работата му, но скулпторът не се отказвал, а със същия плам продължавал своята работа. Три дни и три нощи той ваел чудната фигура и на третия ден я завършил. Когато се изправил пред своето творение, той видял прекрасната скулптура на една неземна красавица! Да, Велес бил направил фигура на девойка с невиждана красота, изваяна сякаш от някое божество. Тя била толкова перфектна, че изглеждала като жива. Доволен от своето творение, момъкът се прибрал на топло в къщата си да пренощува.
На сутринта се събудил и веднага излязъл на двора да види какво става с неговата фигура. И що да види ?! От нея нямало и следа! На мястото, където стояла снежната скулптура на младата девойка, имало само локва вода. Съкрушен, Велес легнал на леглото си и изпаднал в дълбок сън. Треска го повалила и той горял, измъчван от страшни пламъци.
Късно през нощта, момъкът се събудил от някакъв леден допир по челото си. Отворил очи и що да види- пред него стояла снежната фигура на девойката, но жива! Тя го хванала за ръка и двамата политнали навън през бурята.
Никой не знае дали това е сън или истина, но когато слънцето изгряло и настъпило утрото, Велес бил събуден от чудно хубава девойка. Тя галела челото му и се усмихвала нежно. Оттогава минали много години. Велес и девойката се оженили и останали да живеят в малкото селце накрай света. Момъкът ваел чудно хубави фигури, а младата му съпруга ги продавала на пазара. Така си живеят и днес двамата... в селцето накрай света...
© Георги Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
