24.02.2021 г., 8:25 ч.

Майтапчии - продължение 

  Проза » Разкази
592 3 24
3 мин за четене
Срещаха се от време на време от 3-4 месеца при него. Живееше сам в просторен апартамент, необвързан, а и удобно, от квартала.
Че то в тая пандемия къде другаде. Само първата им среща уцели времето малко преди да затворят заведенията, та беше на обяд в пицарията.
- Как не съм те познавал преди години, толкова си била красива! Как си се развалила така? - показваше му снимки от гугъла.
Тя запремига на парцали срещу него, но си замълча. Седеше срещу мъж с ръст около 180, 140 килограмов, който миналият път ѝ се похвали как за по-малко от година е свалил близо 40 кг, от 180, с някакви хапчета за потискане на апетита. Дори и някакви специални рецепти ѝ показа. А нейният ITM казваше "23.2 Нормално тегло Продължавайте все така, вие сте в добра форма Супер! Според калкулатора на ИТМ вашето тегло е в здравословни граници. Запазете го с правилно хранене и движение. Продължавайте все така!". Но, както казваше един неин познат: "Че съм по-якичък не означава, че не може да си падам по манекенки".
Все ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Беше ранна пролет. Полъхваше лек ветрец, но галеше лицата със студени пръсти. Те обаче не го забелязваха. Двете жени седяха на терасата на любимото си кафене. Спокойствие и чист въздух. Приказваха си както едно време. Времето преди гадния вирус, маските и локдауна. Малките радости на живота: чаша ар ...
  529 
Предложения
: ??:??