Майтапчии - продължение
Срещаха се от време на време от 3-4 месеца при него. Живееше сам в просторен апартамент, необвързан, а и удобно, от квартала.
Че то в тая пандемия къде другаде. Само първата им среща уцели времето малко преди да затворят заведенията, та беше на обяд в пицарията.
- Как не съм те познавал преди години, толкова си била красива! Как си се развалила така? - показваше му снимки от гугъла.
Тя запремига на парцали срещу него, но си замълча. Седеше срещу мъж с ръст около 180, 140 килограмов, който миналият път ѝ се похвали как за по-малко от година е свалил близо 40 кг, от 180, с някакви хапчета за потискане на апетита. Дори и някакви специални рецепти ѝ показа. А нейният ITM казваше "23.2 Нормално тегло Продължавайте все така, вие сте в добра форма Супер! Според калкулатора на ИТМ вашето тегло е в здравословни граници. Запазете го с правилно хранене и движение. Продължавайте все така!". Но, както казваше един неин познат: "Че съм по-якичък не означава, че не може да си падам по манекенки".
Все пак беше мъж освен с много килограми и с други не малки възможности. Проценти в столичен футболен клуб, изяви и дейност в политиката. Пътуваше често в провинцията и братска Македония по работа.
- Шегувам се! Наистина си била много хубава. - и отпи от уискито си - Дори съм ти донесъл армаган от Македонията.
Надигна се и се затътри към секцията. Пресегна се към нея, подавайки стек цигари. Тя отново запремига на парцали.
- Ама ти какво, досега не разбра ли, че не пуша?
Стана и бавно се запъти към антрето.
- Хубава вечер! Със здраве да си ги изпушиш! - говореше, докато се обличаше, и приклекна да си обуе ботите.
- Извинявай, де! Виж какво... знам, че не съм идеален... и със сек...дисфу... Но пък... Добре, де... Дай ми втори шанс... - запелтечи, подпрян на рамката на вратата.
- Напротив! Формата ти е идеална, кръгла. А и си мъж с възможности - и излезе, без да се обръща към него.
Следващите дни на опитите му да ѝ обяснява какво е искал да каже и колко много съжалява по телефона и месинджъра тя отговори с блокаж.
След месец се засякоха в Лидъла. Той буташе количка заедно с една госпожа на тяхната възраст. Идеална, като него. Бутаха я или се подпираха. Тя се спря нарочно пред количката и усмихнато го загледа в очите. Докато той зяпна с отворена уста, та чак маската му падна, и а-ха, нещо да каже, тя рязко се обърна и запъти към касата.
- Майтапчия! - изрече високо, за да я чуе, и едвам се удържа да не се изхили на глас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
