Feb 24, 2021, 8:25 AM

Майтапчии - продължение 

  Prose » Narratives
454 3 24
3 мин reading

        Срещаха се от време на време от 3-4 месеца при него. Живееше сам в просторен апартамент, необвързан, а и удобно, от квартала.

Че то в тая пандемия къде другаде. Само първата им среща уцели времето малко преди да затворят заведенията, та беше на обяд в пицарията.

        - Как не съм те познавал преди години, толкова си била красива! Как си се развалила така? - показваше му снимки от гугъла.

        Тя запремига на парцали срещу него, но си замълча. Седеше срещу мъж с ръст около 180, 140 килограмов, който миналият път ѝ се похвали как за по-малко от година е свалил близо 40 кг, от 180, с някакви хапчета за потискане на апетита. Дори и някакви специални рецепти ѝ показа. А нейният ITM казваше "23.2 Нормално тегло  Продължавайте все така, вие сте в добра форма Супер! Според калкулатора на ИТМ вашето тегло е в здравословни граници. Запазете го с правилно хранене и движение. Продължавайте все така!". Но, както казваше един неин познат: "Че съм по-якичък не означава, че не може да си падам по манекенки".

         Все пак беше мъж освен с много килограми и с други не малки възможности. Проценти в столичен футболен клуб, изяви и дейност в политиката. Пътуваше често в провинцията и братска Македония по работа.

         - Шегувам се! Наистина си била много хубава. - и отпи от уискито си - Дори съм ти донесъл армаган от Македонията.

         Надигна се и се затътри към секцията. Пресегна се към нея, подавайки стек цигари. Тя отново запремига на парцали.

         - Ама ти какво, досега не разбра ли, че не пуша?

         Стана и бавно се запъти към антрето.

         - Хубава  вечер! Със здраве да си ги изпушиш! - говореше, докато се обличаше, и приклекна да си обуе ботите.

         - Извинявай, де! Виж какво... знам, че не съм идеален... и със сек...дисфу... Но пък... Добре, де... Дай ми втори шанс... - запелтечи, подпрян на рамката на вратата.

          - Напротив! Формата ти е идеална, кръгла. А и си мъж с възможности - и излезе, без да се обръща към него.

          Следващите дни на опитите му да ѝ обяснява какво е искал да каже и колко много съжалява по телефона и месинджъра тя отговори с блокаж.

          След месец се засякоха в Лидъла. Той буташе количка заедно с една госпожа на тяхната възраст. Идеална, като него. Бутаха я или се подпираха. Тя се спря нарочно пред количката и усмихнато го загледа в очите. Докато той зяпна с отворена уста, та чак маската му падна, и а-ха, нещо да каже, тя рязко се обърна и запъти към касата.

          - Майтапчия! - изрече високо, за да я чуе, и едвам се удържа да не се изхили на глас.

© П Антонова All rights reserved.

Беше ранна пролет. Полъхваше лек ветрец, но галеше лицата със студени пръсти. Те обаче не го забелязваха. Двете жени седяха на терасата на любимото си кафене. Спокойствие и чист въздух. Приказваха си както едно време. Времето преди гадния вирус, маските и локдауна. Малките радости на живота: чаша ар ...
  411 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • 😅 Майтапчийка!
  • Добре си го написала четох с удоволствие, но когато започнах сама да се смея...Ужас... била съм за 4 -ти километър!
  • Майтапчии! После реват що все са неразбрани и неоценени!
  • Да, какъв жест, а тя да не го оцени.. Междудругото, разказа е много показателен за този тип хора - колкото повече имат, толкова повече им се свиди. Да си акционер във футболен клуб, но да вземаш евтини цигари от Македония е същото като да караш S класа, ама да й сложиш газово например, в какви жалки времена живеем само...
  • Белгун - 😅
    дето се вика - шамар да е, аванта да е, а тя се нацупила, че цигари ѝ подарява 😅 не пушела...
  • Отписа човека, заради едното IТM, може пък FFMI- то да е било ок
  • RumyanaShtereva (Румяна Щерева) - и аз това казвам. И как с времето и опита се научаваме да не отделяме внимание в излишни приказки и обяснения.
  • Пепи,имах предвид да уважаваш първо себе си,така и другите ще те ценят, пък който не-поглед в очите и лека усмивка.
  • troia (Катя Иванова) Zdrasti, Катя! Така е, радвам се, че си тука!

    Вале - вехтошарка съм, нищо не изхвърлям!
  • Здравей, Пепи! Много хубав разказ. Радвам се, че съм ти дала идея да пишеш. Явно се вдъхновяваме взаимно.И аз ти благодаря, че си ми давала идеи.
  • РУМИ - Те ония, по женски, да си все толерантен, да разбираш другия, да не го нараниш. остава някъде в по-младите години. До като животът те научи, че трябва да разбираш себе си и да не изпускаш контрола над себе си. Мъжка му работа!

    Вале - не издребнявай! И златна баня да е - пак е кяр!
  • Много хубаво, точно по мъжки с отговор по женски!
  • ВалентинВасилев (Гедеон) - ти не си човек, ти си злато!
  • marco777 (Марко) - ти мен уважаваш ли ме, а? - подсети ме за някои, дето като се напият, започват да се извиняват за всичко! без вина виновни!
    лекинка!
  • Извинявай, че се изказах не пил, но при нас е още обед а и трябва да ходя на работа.
  • marco777 (Марко) - всичко идва от нередовното пиенье - народна поговорка 😎

    Първо пийни и тогава се изкажи! - моя поговорка
  • - Шегувам се! Наистина си била много хубава. - и отпи от уискито си.
    Няма лоши жени. Има малко уиски.
    Поздрави, Пепи !
  • Блу - необвързаните са такива. Свестните са или обвързани, или мъртви. Индиянци! 😅
  • Няма майтап - хубаво е.
  • " Остаряваме бавно,
    неусетно почти " Позволявам си да променя текста , че да е в съзвучие с разказа
    По - невидимо аз,
    Много видимо ти . Поздрав, Пепи! Все на такива малоумници попадат героините ти
  • ВалентинВасилев (Гедеон) - човек никога не знае под голям камък голяма риба или голяма джаба се крие 😅
  • Шегаджийска държава сме!🤯
    "Все още тя е оцеляла, защото се е смяла!"
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) - 💐 ❤️
  • Е, Пепи, напълни ми душата!
Random works
: ??:??