14.10.2015 г., 20:10 ч.

Макар и не лице в лице, приятно ми е 

  Проза » Разкази
777 0 0
5 мин за четене
Беше слънчев, но леко прохладен ден. Два дни по рано се бях върнал от поредното си скиталчество в дебрите на планината, завършило с последна глътка свеж въздух от любимото ми място. Беше 26 август 2013 година, още помня тази дата. По това време бях асистент в Техническия университет. Същата тази сутрин, както всяка друга станах тридесет минути по – рано, за да се оправя за работа. Тогава имах навика, докато си пия кафето да проверявам толкова нашумелия за тогава Facebook. Заредих сайта и видях една нова покана за приятелство. Учудих се, поради факта, че скоро не се бях запознавал с нови хора. Отворих поканата и видях снимка на едно чаровно и усмихнато момиче, с кестенява коса и пъстри очи. Признавам си веднага грабна окото ми. Забравих да кажа, че по същото това време сам за себе си доизживявах последните си плейбойски години или поне така си мислех. Та да се върнем на поканата и момичето което я беше отправило. Естествено не я потвърдих веднага, доизпих кафето си и тръгнах към универс ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Христова Всички права запазени

Предложения
: ??:??