Малка горска приказка

       Веднъж на една пейка в гората се срещнали баба Ю и дядо Чур. Двамата били стари виртуални познати, но наживо се видели за пръв път тъкмо тогава. Баба Ю се подпирала на дръжката на метлата си, за да спести някой лев за отънялата си пенсия, оти бастуните били доста скъпички, а и не вършели работа за нейните тайнствени дела. Дядо Чур се държал като барон фон Мюнхаузен - за брадата си и така пазел равновесие, за да не падне. Грохнали от умора, двамата приседнали на благодатната пейка. Пръв дядо Чур попитал: Любопитен съм, защо всички те наричат баба Ю? Защо те наричат баба ми е ясно - /нетактично/ вметнал той. Но защо Ю? Баба Ю се усмихнала загадъчно с импровизираното си чене и отговорила шепнешком: Ами истинското ми име е Юй, което на китайски значи Нефритка. Но понеже на български някои не произнасят добре "ю" и могат в бързината да употребят "у", нашите не искаха да рискуват, защото в училище щяха да ме сочат с пръст и да ми викат Уй(ка). Затова започнаха да ме наричат Ю. Та така и до ден-днешен. А теб защо те наричат Чур? Дядо Чур се усмихнал с кривата си усмивка и със стиснати зъби отговорил: Като малък твърде често се начурквах. Нашите се бяха побъркали. Тогава памперси още нямаше, та похабиха маса пелени. Надяваха се като поотрасна да ми мине. Но не минаваше и продължих да се начурквам и като юноша. На що лекари ме водиха. Ама без резултат. Един от тях предложи да ме кръстят Чурко, ама нашите си ми викаха галено Чур. То аз и до днес си се начурквам. Ама сега е просто от възрастта. Затова приятелите ми ми подаряват за всеки рожден ден пакети с памперси. Дори индиански прякор ми измислиха - Памперса. Но на мен Чур си ми харесва повече. А сега ме извини за малко. Ще се скрия зад онова дърво, че трябва да се изчуркам.

        Минали десетина минути, но от дядо Чур ни вест, ни кост. Баба Ю се уплашила не на шега. Били доста навътре в гората, където всичко може да ти се случи. Я наркоман ще мине, я крадец, а може и сериен убиец. Пък и за толкова дълго чуркане тя не била чувала. И тъкмо да се развика, белким дядо Чур я чуе и отговори, и хоп - ето го нашият герой триумфално се завръща, но със силно омърлушен вид. Едва, едва приседнал на пейката до баба Ю и й рекъл: - Ю, ти спомняш ли си за какво отидох в гората?
        Алцхаймер! Или напреднала деменция! - като мълния пробляснала мисълта в главата на баба Ю. Но за да го успокои, тя нежно му загукала: - Пиленце, ти отиде в гората, за да се изчуркаш. И добавила: Слава богу, мислех си, че имаш сериозен пробем с простата и щях да ти давам лекарства. Покойният ми съпруг, лека му пръст, имаше такъв проблем, та покрай него съм я изучила до кост тази жлеза. Имам таблетки от цинк и селен. Ще ти дам и американски боровинки. Ако трябва и Палмето. Бабата ти Ю разбира от простати. С пръст ги диагностицирам аз тези работи. Само ми дай да ти бръкна отзад и ще ти кажа дали имаш нужда от медицинска помощ. Имам позната лаборантка. Ще ти направи безплатно тестовете PSA и FPSА  - закудкудякала загрижено баба Ю. - А ти имаш ли проблеми с простата? - Не, нямам никакъв проблем с простата - почти изръмжал дядо Чур. Няма жлеза - няма проблем, както е казал товарищ Сталин. Отстраниха ми я преди 5 години, но преди това беше пусти мерак - все към женички ме теглеше. Ама искам да те попитам Ю, след като толкова много разбираш от простати. Тази жлеза чифтна ли е - като бъбреците например?  Защото ако е чифтна, за оставащата ще имам нужда от помощта ти - почти умолително прохленчил дядо Чур. Този пък е много бос - помислила си Ю. А толкова да го уважавах и разчитах да ми направи дълбока чичкоскопия, ама тая работа е кауза пердута - няма да я бъде. Та пак ще трябва да си използвам метлата. А на глас казала: Не Чур, простатата не е чифтна жлеза. А в твоя случай това може и да е за късмет. Аз трябва вече да си ходя, че вкъщи ме чакат две малки внучета. А съм намислила да им сготвя едни гъбки - ядене - един път! Ядеш ги и си облизваш устните с език, като за последно. Сполай ти, Чур! И един съвет от мен. Когато пишеш нещо, го пиши преди да чуркаш, за да не забравиш после за какво си искал да пишеш. И стискайки здраво метлата си в ръка, баба Ю се отдалечила с моряшка походка.