MaRtiTyyy (Марти Петрова Стефанова)
126 120
29.07.2009 г., 21:47 ч.

Малка мръсна тайна 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
993 0 4
1 мин за четене

 

 

 

Той беше моята малка мръсна тайна. Криех го в прашен кашон на тавана. Тайно, когато те нямаше, му се наслаждавах. Носех вкуса му по устните си с дни, но ти не го усети. Носех аромата му по себе си със седмици, но ти така и не усети. Обичах го цял живот, докато те нямаше, но ти никога не разбра. Защото го криех добре. А как се мразех, задето те мамя! И как те проклинах, понеже ми вярваш! Искаше ми се поне веднъж да се прибереш по-рано и да ни завариш само по скрупули да броим есенните листа. А ти сякаш напук винаги идваше навреме. Как те проклинах за това!

Оставях ти толкова знаци, но ти така и не разбра. Подсказвах ти го толкова пъти, но бе зает да ме боготвориш. Лъгах те толкова пъти, но бе зает да ми вярваш. Никога не изревнува - мислеше си, че съм твоя. Но не ме обичаше пламенно, страстно. Затова го крия на тавана. В един прашен кашон... лежи животът ми.

 

 

 

Посветено на Гери,

която се влюби в него от първия прочит :]

 

 

 

© Марти Петрова Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "В един прашен кашон... лежи животът ми." - Извади го оттам. Ако не можеш да го споделиш с човека до теб, тогава не си заслужава да си с него!
  • уау... страхотно е...
  • Наистина скришно място... таванът. Хареса ми!
  • Поздрави!
Предложения
: ??:??